https://www.facebook.com/399286796604616/

Арх. Богдана Панайотова, Улица "Сердика" 5, Sofia (2026)

07/07/2026

Отнетите права“ на кмета на район „Връбница“ и главния архитект на района са поредното признание за липса на управленско решение и ПР напън за отместване на вниманието.

Ясно ли е на някого в Столична община какви ще са реалните последици от двете заповеди, издадени днес от кмета и от временно изпълняващия длъжността главен архитект?

Резултатът от това решение ще бъде пълно блокиране на административното обслужване за гражданите на район „Връбница“. Не говорим за големите строежи, които и досега не са били от компетентността на районите. Говорим за стотиците малки строежи и проекти, които засягат пряко хората. И ще се постарая да обясня защо по-долу.

Ако мотивът е „несправяне с контрола по строителството“, първо трябва ясно да бъде обяснено в какво точно се изразява това несправяне. От публичните изявления се разбира, че строежът има разрешение за строеж и че проблемът е възникнал на следващ етап. Това са две различни неща и изискват различен правен анализ. Докато няма повече информация за конкретния казус, няма да е коректно да коментирам.

Нека преведа какво всъщност означават тези решения.

➡️ Контролът по строителството в районните администрации не произтича от „делегирани права“ на кмета на Столична община. Той произтича пряко от Закона за устройство на територията. Служителите по чл. 223 ЗУТ продължават да са длъжни да упражняват контрол, да извършват проверки, да съставят констативни актове и да предприемат всички действия, предвидени в закона. Тези задължения не могат да бъдат отменени със заповед.

➡️ Районната администрация продължава да е длъжна да извършва проверки на място, да установява незаконно строителство, да съставя констативни актове и да ги изпраща на районния кмет за издаване на заповед за спиране или премахване на незаконен строеж съгласно чл. 223 ЗУТ. Те са длъжни да участват при откриването на строителни площадки и да подписват съответните актове. Дори при неявяване на общинския служител актът може да бъде съставен на място от останалите участници в строителството съгласно чл. 157, ал. 5 ЗУТ.

С други думи, правомощията по ЗУТ, както и тези по общинската Наредба за зелената система, произтичат пряко от закона и наредбата, а не от делегация на кмета.

Какво всъщност ще се случи след издаването на тези заповеди за “отнемане на права”?

➡️ Главният архитект на район „Връбница“ вече ще може да издава разрешения за строеж само за строежи от шеста категория. Всички строежи от четвърта и пета категория ще преминават към временно изпълняващия длъжността главен архитект на Столична община.

Това означава, че не само големите инвестиционни проекти, но и всяка еднофамилна къща, малка жилищна сграда или по-обикновено инвестиционно намерение ще чака произнасяне от централната администрация.

Нека всеки, който го интересува да направи справка какво означава това за район „Връбница“ в числа.

За обикновените хора това означава, че всяка малка къща ще трябва да бъде разрешавана от временно изпълняващия длъжността главен архитект на Столична община, наред с високите сгради и останалите сложни инвестиционни намерения и големите инвестиционни проекти. Предположете, кой ще бъде обслужван с предимство.

При новата структура служителите, които подпомагат дейността на главния архитект, вече не са пряко подчинени на него, а и към настоящия момент са недостатъчни като брой, за да се справят с натоварването. Сега към съществуващия обем работа се добавя и цялата дейност на един немалък столичен район.

➡️ Всички подробни устройствени планове за нискоетажно и средноетажно застрояване, както и регулационните производства, също ще преминават от районната администрация към ОЕСУТ на Столична община с председател арх. Любо Георгиев.

ОЕСУТ при новия зам.-кмет арх. Любо Георгиев заседава веднъж седмично с ограничен дневен ред от 12 точки. Напълно предвидимо е какво ще последва - още по-голямо натрупване на преписки и още по-сериозни забавяния, но те ще са единствено за обиковените хора с малките проекти.

Всяко, дори най-малкото изменение на подробен устройствен план, ще преминава през централната администрация.

Спомням си едни от първите публични изявления по темата преди броени месеци: „Ще делегираме повече правомощия на районите, за да ускорим процесите.“

Днес се случва точно обратното - централизират се още повече функции, без да е осигурен необходимият административен капацитет.

Така не се решава проблемът с незаконното строителство. Наказват се гражданите, които ще чакат по-дълго за всяко разрешение, за всяко изменение на устройствен план и за всяка административна услуга.

Най-важният въпрос остава без отговор:

Кой направи анализа, че централизирането на още повече преписки ще доведе до по-добър контрол? Кой консултира това решение? Кой ще поеме отговорността, когато след няколко месеца администрацията започне да блокира под тежестта на собствените си решения?

Проблемите в строителния контрол не се решават с отнемане на правомощия. Решават се с ясни правила, работеща структура, достатъчен експертен капацитет, който да поеме работата на цял район и последователно прилагане на закона.

А направлението на арх. Любо Георгиев е създадено с различни функции, ако си спомняте, и основната му дейност е свързана със стратегическо планиране и визии, а не с ежедневното административно обслужване на хиляди преписки.

Не знам дали колегите, които от утре ще трябва да изпълняват дейността на цял един столичен район, осъзнават какво реално ги очаква.

Снимка:OffNews

25/06/2026

И ако трябва да преведа това, което чух през последните дни от министъра на регионалното развитие, на разбираем език, то звучи приблизително така - законът ни пречи и няма да го прилагаме. Ако се окаже, че след време продължава да пречи, ще го променим. Държавата може първо да строи незаконно, после да измисли начин това да стане „търпимо“, а накрая да обясни, че така е по-практично. Вие гражданите обаче спазвайте закона, защото иначе ще бъдете санкционирани.
Трудно е да си представим по-ясна илюстрация на двойния стандарт.

Казусите „Баба Алино“, лот 4 на магистрала „Хемус“, язовири и „Елените“ изглеждат различни. Всъщност те имат един и същ общ знаменател - години институционално бездействие, последвано от опит това бездействие да бъде превърнато в законодателна политика. Институциите не реагират навреме, а години по-късно започват да търсят законови решения, които да компенсират собственото им бездействие. Държавата в лицето на министър Шишков днес започва да узаконява собственото си бездействие.

През последните дни министърът и тогавашният началник на ДНСК арх. Влади Калинов отново обясняват в национален ефир как администрацията тогава била направила всичко възможно за магистрала „Хемус“, но следващите управляващи не продължили започнатото. Наистина ли?

Това обяснение пропуска един фундаментален въпрос.

Кой друг, ако не министърът на регионалното развитие Шишков и началникът на ДНСК арх. Влади Калинов, разполагаше със законовите правомощия да разпореди спиране и премахване на незаконното строителство по лот 4 на АМ „Хемус“? Законът предоставя именно на тези институции инструментите за намеса. Изпращането на писма, заснемането с дронове и облитането на студиата с публични изявления никога не са били заместител на прилагането на закона и изискваните от него административните актове.

Същият въпрос стои и днес по казуса „Баба Алино“.

Вместо последователно прилагане на закона, обществото отново чува аргументи защо незаконно изградената техническа инфраструктура трябва да бъде обявена за „търпима“. Същата идея беше пробутвана още преди няколко години чрез промени в ЗУТ.

Дали още преди повече от три години, когато екипът на министър Шишков се опита да прокара нелогичната, абсурдна и лишена от здрав разум идея за определяне на „търпимост“ за техническата инфраструктура в ЗУТ, уж заради язовирите и магистрала „Хемус“, всъщност не се е търсело решение за почти цялата инфраструктура по Черноморието, където в много случаи законното ѝ изграждане е било практически невъзможно? Сега си представете всички безобразия по Черноморието „търпими“. Какво послание отправя държавата?

Изказвания на министър Шишков именно по казуса „Баба Алино“ и по темата за „търпимостта“ на техническата инфраструктура само затвърждават част от съмненията, които имах още тогава, когато в парламентарните комисии това предложение не получи подкрепа и все пак надделя здравият разум.

Какво ще правим, господин Министър, с всички незаконни корекции на реки и превръщането им в бетонни канали? Какъвто беше случаят с „Елените“. И те ли ще станат „търпими“?

Когато незаконното строителство стане масово, правилното решение не е законът да се приспособява към нарушенията. Правилното решение е законът да бъде прилаган навреме. А не да издадеш над 300 “търпимости” за всякакви безобразия за техническа инфраструктура и по специално за незаконни водопроводи и канали в София, както направи някога арх. Влади Калинов като администратор в Столична община.

Подобен подход създава опасен прецедент и изпраща опасен сигнал, че бездействието на администрацията рано или късно ще бъде компенсирано с ново изключение в закона.

Правовата държава не може да компенсира собственото си бездействие чрез разширяване на института на „търпимостта“. Ако обществото счита, че определени строежи следва да останат, познат е и друг механизъм от близкото минало - узаконяване, придружено с всички тежести, които съществуват и при разрешаване, такси, санкции и отговорности.

Всичко останало създава усещането, че законът започва да обслужва вече извършените нарушения, вместо да ги предотвратява.

Когато държавата започне да лекува нарушенията със законови изключения и промени по нечия мярка, проблемът вече не е само юридически. Проблемът става политически.

Защото държавата престава да защитава закона и започва да защитава собственото си бездействие, неправомерни или корупционни действия.

И точно тогава гражданите престават да вярват, че правилата важат еднакво за всички.

Призовавам всички професионални организации, съсловни камари и компетентни институции да се замислят какво всъщност предлага в национален ефир министърът на регионалното развитие – „търпимост за техническа инфраструктура“.

Не може да се създават законови текстове, които единствено ще доведат до нови корупционни практики и изпълнение на предварително поети ангажименти, вместо да защитават обществения интерес.

Не представлява ли това своеобразен корупционен чадър, създаден още тогава? И сега – след като незаконните строежи вече не могат лесно или някой не иска да бъдат премахнати - да се търси решение чрез обявяването им за „търпими“, заедно с незаконно изградената инфраструктура?

Държавата не може да очаква уважение към закона, ако започне да търси начини да го заобикаля. Защото в този момент законът престава да бъде правило и започва да се превръща в инструмент, който се прилага според това кой стои от едната страна на административното гише.

Не, г-н Министър, държавата НЕ влиза в ролята си и никаква олигархия Не се разбягва, а виждаме демонстрация на липса на държавност и държавническо мислене.

07/06/2026

Нова тема и нов сериал - “Хемус” и невъзможната държава и слушаме познатия рефрен - има нарушения, има виновни, има проверки и ще има последствия.

Магистрала „Хемус“ отдавна престана да бъде инфраструктурен проект. Тя се превърна в учебник по институционален провал на МРРБ и всички министри на регионалното развитие от 2019 г. до днес.

Говорим за най-големия инфраструктурен проект в страната, реализиран от самата държава, финансиран от самата държава и контролиран от самата държава.

През последните години обществото беше залято от разкрития за авансово разплатени милиарди, незаконно строителство, незавършени отчуждителни процедури и поредица от проверки, доклади, сигнали в прокуратурата и политически обвинения. Всяка нова власт обещаваше да разплете възела. Всяка следваща добавяше нов слой към него.

Само брифинги, медии, дронове, разходки и никой, абсолютно никой не е издал Констативен акт на място за започване на процедурата за установяване на незаконен строеж и Заповед за спиране и премахване. Да се замислим кой тогава е зам министър на регионалното развитие и впоследствие министър през годините? Кой тогава е шеф на ДНСК?

“Хемус” е потресаваща демонстрация на липсата на „държавност“ и на държава у нас. Има един въпрос, който продължава да остава без отговор - как е възможно години наред държавата да знае за незаконно строителство по собствен инфраструктурен проект и да не приложи собствените си законови механизми?

Да забравим за момент за „Елените“, “тайния град” във Варна, за всички „изпокъсани“ диги по язовири, непочистени реки, строителство в дерета и реки … за тях ще ни припомни някоя бъдеща черна статистика.

И ако при всички такива случаи може да се спори кой е виновен - държавата, общината, кметът, инвеститорът или проектантът - тук подобни оправдания няма. Говорим за проект, при който възложител, контролиращи органи, държавни дружества и ресорно министерство са част от една и съща административна система.

Лично аз не съм била свидетел на такова мащабно нарушение и безотговорност - планирано и поддържано през годините в толкова огромни размери. И не, не става въпрос за „масова слепота“, по думите на сегашния министър на регионалното развитие. Става въпрос за масово съучастие.

Незаконното строителство не започва в деня, в който се появи в новините. Как толкова години не се намери един министър, който да вземе едно правилно и в полза на държавата решение?

Разбирам, трудно е. В случая държавата, в лицето на министъра на регионалното развитие е собственик на незаконния строеж. А за “извънредна ситуация” и “мащабите на незаконното строителство” ни говори настоящия министър още през 2021 г., когато пак беше в същото това министерство.

Накратко, освен за „куфарчетата с откраднати пари“, за които всички знаят, нека да припомним следното:
- Държавното предприятие „Автомагистрали“ ЕАД раздава, съгласно договори, които е подписало за изпълнението на магистралата с различни фирми – подизпълнители, доставчици и други участници огромни аванси. Това се случва по договор с АПИ, при положение че още тогава е било известно, че строителството няма как да започне законно, защото отчуждителните процедури не са приключили и не могат да бъдат одобрени проектите на магистралата.
- Когато частните строителни фирми, сключили договори с „Автомагистрали“ ЕАД, започват да изпълняват възложените дейности, започва и шумът - „Вижте как държавата строи незаконно!“

Освен общественото възмущение и безхаберието при вече изплатени авансово от държавата средства, през годините не беше направено абсолютно нищо:
➡️ за да се даде/създаде възможност строителството да продължи законно след приключване на отчуждителните процедури;
➡️ за да се установи със законен акт, че строителството е незаконно и да се спре ефективно, както и да се премахне;
➡️ за да се потърси отговорност за разпределените авансово средства при положение, че е било ясно още при изплащането им, че няма условия за законно започване на строителството.

Нито едно от тези три неща не се случи от 2021 г. до днес.

Какво се случва в момента?
Има издадено разрешение за строеж за прословутия Лот 4 на магистрала „Хемус“, след представени проекти и приключило отчуждаване от министъра на регионалното развитие, който бил „от БСП“. Разбираме от изявленията на министър Шишков, че случаят е даден на прокуратурата.

До тук добре. Само че нека си зададем няколко въпроса.
Какво точно ще направи прокуратурата по отношение на издаден административен акт на министър, ако няма данни за престъпление? Каква е целта - да го отмени или да го обяви за нищожен?
За първото прокуратурата няма правомощия. За второто на какво основание, ако са били изпълнени изискванията на закона за издаване на разрешението за строеж. А дали са изпълнени настоящия министър, не споменава.

Законът предвижда, че не се издава разрешение за строеж върху терен, на който има незаконен строеж.

Министърът на регионалното развитие, чрез ДНСК, удостоверява наличието на такъв незаконен строеж.

При положение че години наред няма регистриран незаконен строеж, който е трябвало да бъде премахнат още преди издаването на разрешението за строеж, може ли това сега да бъде използвано като основание?

Времето ще покаже дали това е правилният подход и дали по този начин ще бъде оправдано изразходването на огромния публичен ресурс по подписаните договори.
Или пък ще се стигне до още по-неприятен резултат - строителните фирми да поискат обезщетения и неустойки за това, че години наред са били възпрепятствани да изпълняват договорите си.
И няма ли така да изгубим повече публични средства? Сигурни ли сме, че подписаните договори защитават обществения интерес?

Докато за Варна и „Елените“ е сравнително лесно на министъра да прехвърля основната вина на кметове и местна власт, защото строителството там е било частично и в техни правомощия, тук е пределно ясно кой носи цялата отговорност.

Всички министри на регионалното развитие от началото на строителството до днес са отговорни. Много са. От различни партии. От различни правителства.

Но въпросите към всички са едни и същи.
Не знае ли всеки един от тях, че носи лична отговорност, когато незаконен строеж не бъде констатиран и спрян още в самото начало?
Началникът на ДНСК е лично назначение на министъра. Именно в ДНСК са правомощията за:
➡️ констатиране на незаконния строеж;
➡️ издаване на заповед за спиране;
➡️ издаване на заповед за премахване.

Защо никога не беше съставен констативен акт?
Защо никога не беше издадена заповед за спиране?
Защо никога не беше издадена заповед за премахване?

АПИ, „Автомагистрали“ ЕАД и ДНСК – всички тези структури имат различни функции, но едно нещо ги обединява. Всички те са под прекия контрол на министъра на регионалното развитие.

Тук говорим за огромен публичен ресурс. Затова следва да се подходи внимателно и отговорно, както по отношение на евентуалните престъпления, така и по отношение на бъдещите действия, за да не се стигне до многократно плащане на една и съща сметка … от данъкоплатците.
Имаме ситуация, в която:
➡️ държавата подписва договор сама със себе си;
➡️ държавата определя правилата за плащане на самата себе си;
➡️ държавата разплаща огромни публични средства към частни фирми;
➡️ държавата допуска строителството;
➡️ държавата не го спира;
➡️ държавата не го регистрира като незаконно;
➡️ държавата години наред не предприема действия.

И когато казвам „държавата“, имам предвид конкретно институцията, която носи отговорност за всичко това - Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Вместо да се говори единствено за персонални отговорности, по-полезно би било да се зададе въпросът защо системата продължава да произвежда едни и същи резултати независимо кой управлява.
Защо всяка нова власт открива проблемите на предишната, но рядко решава собствените?
Защо всяко следващо ръководство започва с уволнения, а не с нормативни промени?
Защо години наред се търсят виновни, но рядко се поправят правилата, които са позволили проблемът да възникне?

Истинската реформа не започва със смяна на един или друг директор.
Истинската реформа започва тогава, когато институциите започнат да изпълняват закона в рамките на собствените си правомощия и да носят отговорност за бездействието си също толкова, колкото и за действията си.

Защото ако най-големият държавен строеж в България може да се превърне в символ на административен хаос и непознаване на закона, проблемът очевидно не е само в конкретния проект. Проблемът е в начина, по който държавата разбира собствената си роля. А тя не е да обяснява след всяка криза защо нещо се е случило. Тя е да не допуска това да се случва.

И докато този принцип не стане водещ, ще продължим да наблюдаваме един и същ сценарий – нови проверки, нови виновни, нови назначения и същите стари проблеми.
Хайде вече да започнем с реформите. Не с поредното сочене с пръст или с поредната смяна на табелките по вратите. Държавата не се поправя с нови имена, а с нови правила и с воля те да бъдат прилагани.

Снимка: OffNews

30/05/2026

През последните дни с интерес гледам новият сериал по всички български телевизии и социални мрежи „Тайният град на Варна“. Следя всички коментари, разходки пред камерите, анализи и картинки, брифинги и изказванията на министри, депутати, общински служители, архитекти, представители на Камарата на архитектите, адвокати, журналисти и други безброй говорители.
Опитвам се професионално да анализирам както действията, така и обвиненията, които се отправят публично. Няма да коментирам действията на МВР, защото това не е органът, който контролира строителството и неговата законосъобразност - просто не е негова работа.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е водещата институция за строителството в България. МРРБ създава и променя нормативната уредба, контролира чрез ДНСК прилагането на закона, упражнява контрол върху общините, може да налага административни наказания, да изисква проверки, да спира порочни практики и да инициира законодателни промени.
Всичко останало е или неразбиране на закона, или удобно бягство от отговорност.
Не мога да не коментирам, обаче, изказването на министъра на регионалното развитие, че държавата нямало какво да направи, а само Община Варна. Да закриваме тогава МРРБ, министерства, агенции - за какво ни е правителство, щом всичко е в ръцете на общините.
Когато години наред се допуска незаконно строителство, строителство върху дерета, реки, дюни, горски територии или без инфраструктура, това не е проблем на един кмет, един районен архитект или един чиновник. Това е системен проблем на държавата и на липсата на ефективен контрол.
Не може при всеки подобен случай да се правим изненадани.
Не може институциите да се активират едва след медиен скандал или бедствие.
Не може да се говори за „реформи“, а в същото време да не се предприемат реални действия по законите, наредбите и контрола.
В недоумение съм от бездействието на редица институции на национално и липсата на адекватни мерки още от самото начало. Очевидно е, че строителството продължава и в момента.
Преди да навляза в по-задълбочен анализ, си задавам един основен въпрос:
Действително ли сме свидетели на липса на компетентност и експертиза, или просто правят избирателни политически изказвания, които нямат нищо общо с реалните действия, които следва да бъдат предприети?
При всеки пореден строителен абсурд в България започва едно и също - дълго говорене, политически обяснения, прехвърляне на отговорност и публично търсене на виновни „по веригата“, но не и реални действия за трайно разрешаване на проблемите.
Някой разбра ли какви мерки ще бъдат предприети от МРРБ, ДНСК и Община Варна по отношение на „Тайният град“?
Защото фактите са следните:
➡️ МРРБ разполага с всички законови механизми за контрол и търсене на административно-наказателна отговорност по ЗУТ;
➡️ МРРБ е водещото министерство и може да инициира промени в нормативната уредба (наредби и закони), свързана със строителството и тогава когато промените касаят и други министерства;
➡️ Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) и регионалните подразделения са също под прякото ръководство на МРРБ и трябва упражняват контрол върху строителството, включително върху действията и бездействията на кметове и главни архитекти;
➡️ ДНСК има правомощия да разпорежда спиране, забрана за ползване и премахване на незаконни строежи, както и да налага санкции при неизпълнение. В правомощията на ДНСК влизат както издаването на задължителни предписания и разпореждания, така и налагането на административно-наказателни мерки при неизпълнението им. С други думи, ДНСК разполага с всички законови механизми да упражни ефективен контрол върху кмет или главен архитект, когато не са предприети действия за спиране или за започване на процедура по премахване на незаконно строителство от IV и V категория, какъвто е и случаят с незаконните къщи край Варна.
И тук започват въпросите, на които никой не дава отговор:
➡️ Как не чух нито един коментар за довеждащата и отвеждащата инфраструктура и трафопостовете до това „селище“? От кадрите е очевидно, че има ток и вода. Как и кога се е появила тази инфраструктура в горски фонд?
➡️ Кой носи отговорност за захранването на незаконното строителство с ток и вода? Не са ли това строежи от 3-та категория?
➡️ Не представлява ли именно тази инфраструктура строеж от по-висока категория?
➡️ Защо министърът на регионалното развитие многократно повтаря, че „всички действия оттук нататък са в Община Варна“, след като законът дава конкретни контролни правомощия именно на ДНСК и МРРБ?
➡️ Не е ли най-бързото и ефективно действие забрана за ползване и премахване на незаконната инфраструктура - ако тя е незаконна? Никъде не се коментира това.
➡️ Не е ли ДНСК органът, който може да потърси административно-наказателна отговорност от експлоатационните дружества, от кмета или от други длъжностни лица незпазили закона?
➡️ Не носи ли МРРБ пряка отговорност за действията на ДНСК, така както всеки кмет носи отговорност за собствената си администрация?
➡️ Защо не министърът на регионалното развитие не обеща, че ще извърши тези действия? Няма как да ги извърши Община Варна - по закон.
➡️Още по-тревожен е въпросът с така наречените „удостоверения за търпимост“. Кой ще пусне протест до прокуратура за обявяване за нищожни “удостоверенията за търпимост”.
Очевидно е, че не са изпълнени основните законови изисквания - строежите да са съществували в изискуемия период и да са допустими по действащ или предходен устройствен план. Територията е била горски фонд и през 2001 г., и през 2023 г.
➡️Знае ли министъра на регионалното развитие, че през годините в София са издадени над 300 удостоверения за търпимост за канали и водопроводи? И че „Софийска вода“ няма как да включи тези обекти в капитала си и да ги експлоатира законно, защото те остават незаконни строежи?
Няма как техническа инфраструктура да бъде обявявана за „търпима“ по логиката на законов текст, създаден първоначално с идеята да позволи уреждането на собствеността при прехвърлителни сделки за стари жилищни сгради като „старата къща на прадядо ти“, която е съществувала по план, но е изградена без необходимите строителни книжа.

Темата за „търпимостта“ е анализирана и коментирана многократно през годините, включително и от мен. Надявам се именно този мащабен и абсурден случай да стане повод МРРБ най-после да преосмисли смисъла, приложението и последиците от тази законова уредба.

„Удостоверението за търпимост“, уважаеми експерти в държавните и общински институции, не узаконява строежа. Той си остава незаконен.
Тази практика отдавна е излязла извън първоначалния смисъл на закона. Вместо това „търпимостта“ постепенно се превърна в механизъм за заобикаляне на закона и легитимиране на порочни практики. Не е тайна, че в много общини това е модел на работа.
➡️Не е ли редно МРРБ да се самосезира и да направи обстоен анализ на режима на „търпимост“ в Закона в сегашния му вид, предвид дългогодишната порочна административна практика и очевидните злоупотреби с издаването на удостоверения за търпимост?
Министерството има пълното законово основание да изиска от всички общини и райони на големите общини информация и проверка на издадените подобни актове. Не се ли превърна този механизъм в лесен начин за заобикаляне на законовия ред за строителство?
Мисля, че отдавна е обществена тайна как тази практика функционира в редица общини и райони в страната. И така, освен че създава предпоставки за корупция, тя допринася и за лавинообразното разрастване на незаконното строителство навсякъде.
➡️Относно пропуските в Закона за кадастъра и имотния регистър и показното, „лесно“ уволнение на ръководителя на Агенцията по кадастъра във Варна - не е ли отново МРРБ институцията, която следва да преразгледа нормативната уредба и да уреди ясно условията и реда за „нанасяне в кадастъра“?
Агенцията по геодезия, картография и кадастър също е в ресора на министъра на регионалното развитие. Затова подобни проблеми не приключват с едно персонално уволнение, а с предприемането на реални превантивни мерки и нормативни промени, които да не допускат подобни порочни практики.

➡️ Не е ли време да бъдат уредени ясно условията за нанасяне в кадастъра?
➡️ Не трябва ли най-после да бъдат изготвени специализираните карти за реки, дерета, дюни и рискови територии, така както законът предвижда от години?
➡️Каква ни е поуката от „Елените? Не трябваше ли спешно да се организира от страна на МРРБ изготвяне на Наредба за специализираните карти по Закона за кадастъра и имотния регистър - такава, която да позволи нанасянето на реки, дерета, дюни и други защитени и рискови територии като неразделна част от кадастралните карти и тази информация да бъде публично достъпна за всички.

➡️Каква ни е поуката от свлачището по пътя за Смолян? Да проектираме и изградим мост върху свалчище? Наистина ли сега разбрахме че там свлачищни зони? Къде е регистъра на свлачищата в България?

Проблемите няма да се разрешат с едно уволнение или с поредния брифинг. Проблемът приключва тогава, когато се създаде работещи правила и има реален превантивен контрол.

Ако наистина сме готови за реформи, нека почерпим опит от всеки „строителен абсурд“ и „природно бедствие“ и вместо шумно да се изненадваме и лицемерно да тъжим, да поработим ефективно върху превантивния контрол - т.е. да се предприемат адекватни действия за реални промени в нормативна база, да се очертаят ясно отговорността на институциите и да се упражнява ефективен контрол от изпълнителната власт.
В момента МРРБ има златен шанс и реалната политическа възможност да променя към по-добро. А списъка с важни за строителството, развитието на инфраструктурата и общините в България теми не се изчерпва с напсаното по-горе.
Време обществото ясно да разбере нещо важно. За всичко, което изглежда абсурдно в строителството, независимо дали става дума за малък град, голям град, крайбрежие или планина, пряка или косвена отговорност носи именно МРРБ като водещ орган по политиките и контрола в строителството.
МРРБ трябва да прави това, за което е създадено - да организира, да контролира, да създава ясни правила и да гарантира, че законът се прилага еднакво за всички.
ДНСК трябва да упражнява реален контрол по строителството, а не да се превръща в институция, която реагира постфактум и тълкува.
Общините трябва да прилагат закона, а не да компенсират липсата на държавна политика.
Проектантите, строителният надзор и всички участници в строителния процес трябва да започнат да носят реална професионална отговорност за подписите си. Защото именно проектантът е човекът, който първи вижда терена, анализира средата и решава дали едно строителство е допустимо, безопасно и законно.
Когато се проектира върху дере, река или заливна зона, това не е „технически пропуск“. Това е професионално решение, зад което стои име, подпис и отговорност.
Всичко друго е невежество и безотговорност, гарнирани с дълго говорене и хвърляне на прах в очите на хората.
Снимка: OffNews

Address

Улица "Сердика" 5
Sofia
1000

Website

facebook.com

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Арх. Богдана Панайотова posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Арх. Богдана Панайотова