Държавен Архив Благоевград

Държавен Архив Благоевград Държавен архив - Благоевград е регионална структура на Държавна агенция "Архиви".

@последователи
07/08/2026

@последователи

Уважаеми приятели,В днешната публикация от поредицата „Ценни книги в архивите“ представяме изданието „Свещено песнопение...
29/07/2026

Уважаеми приятели,
В днешната публикация от поредицата „Ценни книги в архивите“ представяме изданието „Свещено песнопение“ – сборник с богослужебни молитви и песнопения, използвани в неделните и празничните дни през църковната година. Книгата съдържа молитви, всекидневни тропари и кондаци през седмицата, възкресни тропари в неделите, както и катавасии (богослужебни песнопения).
Изданието е отпечатано през 1911 г. в Солун и е на църковнославянски език. Преводът и нареждането на български език са извършени от Струмишки митрополит Герасим и Охридско Преспанския митрополит Борис.
Ф. 380К, оп. 1, а.е. 9
@последователи

В поредицата „Хората в архивите“ продължаваме да Ви представяме служителите, които през различни периоди са работили в Д...
28/07/2026

В поредицата „Хората в архивите“ продължаваме да Ви представяме служителите, които през различни периоди са работили в Държавен архив – Благоевград и са допринесли за развитието на институцията. След публикацията, посветена на дългогодишния ръководител Страхил Илиев Точев (в периода 1971–1992), в настоящата част насочваме вниманието към неговите колеги – архивисти, фотографи, реставратори и специалисти, работили в архива в различни периоди от втората половина на XX век до началото на XXI век.
С тази публикация представяме част от служителите, чиито усилия стоят зад изграждането на архива като стабилна и функционираща институция. Техният принос е важен за развитието на архивното дело в Благоевград и за опазването на документите, които днес са ценен източник за изследователи и граждани.
@последователи

Уважаеми приятели, През 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на Петър Тодоров Попгеоргиев – учител, юрист и активен...
13/07/2026

Уважаеми приятели,

През 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на Петър Тодоров Попгеоргиев – учител, юрист и активен културен деец. По този повод представяме дигитална изложба с подбрани документи и снимки от неговия личен фонд, съхраняван в Държавен архив – Благоевград. Материалите проследяват житейския и професионалния му път – от ученическите години и учителската дейност, през юридическата практика, до участието му в хоровото изкуство. Те разкриват неговия принос към развитието на просветното, правното и културното дело и съхраняват паметта за един значим обществен деец, чийто труд остава ценна част от историята на региона.
@последователи

Уважаеми приятели, Днес в поредицата „Интересно в архивите“ ви представяме грамота на Райна Икономова за заслуги по врем...
25/06/2026

Уважаеми приятели,
Днес в поредицата „Интересно в архивите“ ви представяме грамота на Райна Икономова за заслуги по време на Сръбско-българската война (1885 г.).
Сред документите, съхраняващи паметта за събитията около Съединението и Сръбско-българската война, се откроява грамотата на Райна Икономова – дъщеря на иконом поп Петър Димитров. С нея младата българска държава изразява признателност за нейните „усърдни трудове в болницата на ранените войници и офицери“ по време на войната от 1885 г.
Райна е наследница на една от активните фигури в българското църковно-национално движение в Македония. Нейният баща, иконом поп Петър Димитров (1841 – 1895), е роден в с. Зарово, Солунско, служи като свещеник в Сяр и Солун, участва активно в борбите за независима българска църква и е председател на Българската църковна община в Солун. През 1876 г. се включва в подготовката на Разловското въстание, а по време на Руско-турската война е заточен в Мала Азия. След Освобождението се установява в София, където служи в катедралния храм „Света Неделя“.
Самата грамота представлява впечатляващ образец на държавната графика от края на XIX век. Богато орнаментираната композиция съчетава държавния герб под княжеска корона, изображения на български войници, военни трофеи, знамена, оръдия и лаврови клонки – символи на победата и воинската доблест. В долната част е поместен държавният печат, обграден от имената на най-важните бойни полета на Сръбско-българската война – Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот, Брезник, Видин и Гургулят.
Документът е не само свидетелство за признанието към една жена-доброволка, но и паметник на поколение българи, посветили живота си на националната кауза – както на бойното поле, така и в болниците, училищата и църковните общини.
@последователи

В поредицата „Ценни книги в архивите“ ви представяме издание от колекцията старопечатни книги, съхранявани в Държавен ар...
24/06/2026

В поредицата „Ценни книги в архивите“ ви представяме издание от колекцията старопечатни книги, съхранявани в Държавен архив – Благоевград. Най-старата книга в колекцията е Часослов с „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова“ – богослужебна и поучителна книга от епохата на Българското възраждане, предназначена за всекидневно духовно четене и нравствено възпитание на вярващите. Отпечатана е на кирилица и е оформена с орнаментални и гравирани изображения, характерни за възрожденската печатна книга.
Основната част на книгата представлява часослов – една от най-разпространените православни богослужебни книги. Часословът съдържа молитви и последования за различните часове на деня, както и текстове за лично благочестиво четене.
Особен интерес представлява включената в края на книгата „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова“ от Йоаким Кърчовски (Хаджи Йоаким Даскала) – един от първите български възрожденски книжовници и просветители. Творбата е отпечатана през 1814 г. в Кралската печатница в Будим (Будапеща) и е предназначена за широк кръг читатели. Авторът я съставя въз основа на различни свещени текстове и я превежда на разбираем за народа език, за да достигне до повече хора.
Повестта разглежда темите за Второто Христово пришествие, Страшния съд, покаянието и спасението на човека. Чрез ярки образи и достъпно слово Кърчовски призовава вярващите към нравствен живот, духовна будност и подготовка за срещата с Бога. Произведението е сред ранните образци на възрожденската религиозна литература и има важно място в историята на българската книжнина.
ДА – Благоевград, Ф. 380К, оп. 1, а.е. 1 – Часослов с „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова“ (1814 г.)
@последователи

По повод Международния ден на архивите (9 юни) в Държавен архив – Благоевград бяха връчени грамоти на отличените в катег...
10/06/2026

По повод Международния ден на архивите (9 юни) в Държавен архив – Благоевград бяха връчени грамоти на отличените в категориите „Читател“ и „Дарител“ на архива за 2025 г.
Грамотата за „Читател на 2025 г.“ получи Гергана Костова – студент в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Тя е с най-голям брой регистрирани посещения в читалнята на архива и използвани архивни единици във връзка с подготовката на своята дипломна работа.
През настоящата година Държавен архив – Благоевград има две номинации в категорията „Дарител за 2025 г.“ Първата е на г-н Благо Прангов – журналист, поет и общественик с принос към културното развитие на региона. Втората грамота получи г-жа Маргарита Попова, която дари документи от творческата и обществената дейност на своя съпруг – писателя Спас Попов. Материалите допълват представата за неговото творчество и обществена активност.
По случай празника архивът беше посетен от ученици от 11 клас, профил „История и цивилизации“, на Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ – Благоевград, заедно с техните преподаватели г-жа Катя Финдрина и г-жа Антоанета Сейменска. Учениците се запознаха с архивния фонд на гимназията, както и с материали, свързани с патрона на тяхното училище – акад. Людмил Стоянов. Те разгледаха и документи, отразяващи миналото на Благоевград, както и документални материали на участници в Балканските войни, Първата и Втората световна война, включително свидетелства и дипломи, издадени на френски и немски език. Бяха показани също документи, снимки и печатни издания от личния фонд на писателя Благо Прангов – един от дарителите на архива за 2025 г.
В рамките на Седмицата на архивите отделът беше посетен и от колеги и приятели на институцията, сред които г-н Петър Станев – дългогодишен ръководител на Държавен архив – Благоевград.
@последователи

@последователи
05/06/2026

@последователи

По случай Деня на детето отправяме своя поздрав към всички малки и големи герои – с пожелание за щастливо детство, усмив...
01/06/2026

По случай Деня на детето отправяме своя поздрав към всички малки и големи герои – с пожелание за щастливо детство, усмивки и безброй поводи за радост. Нека заедно продължим да създаваме среда, в която всяко дете се чувства защитено, обичано и уверено да следва мечтите си.
Днес ще ви представим част от ценните свидетелства, съхранени в отдел „Държавен архив“ – Благоевград. Чрез подбрани снимки и документи от ф. 43К и ф. 661 ще надникнем в миналото и ще си припомним как са изглеждали детството, грижите и радостите на децата през годините, както и каква е била подготовката за техния празник.
През първата половина на ХХ век Денят на детето в България се утвърждава не само като празник за най-малките, но и като значима обществена кауза. Документи от 1931 и 1932 г., както и фотографии от по-късния период (1973 г.), показват как през различните десетилетия празникът се е променял, но е запазвал основната си идея – грижата за децата и вниманието към тяхното бъдеще.
През 30-те години организацията на Деня на детето се ръководела от Съюза за закрила на децата в България и от специално създадени комитети. Празникът се отбелязвал тържествено с участието на училища, местни власти, свещеници, лекари, културни дейци и обществени организации. Подготовката започвала седмици по-рано, а самият ден включвал училищни програми, шествия, музика, детски представления и благотворителни прояви.
Особено важен е фактът, че Денят на детето през този период бил празник с кауза. Събраните средства от продажба на знаменца, печатни материали и дарения се използвали за подпомагане на детски трапезарии, дневни домове и деца в нужда. Част от приходите постъпвали във фонда „Дом на детето Царица Йоанна“, чиято цел била да подпомага бедни, изоставени и осиротели деца в страната. Така празникът се превръщал не само в ден на радост за децата, но и в национална благотворителна инициатива.
Документите от 1931 и 1932 г. свидетелстват за внимателната организация и широкото участие на обществото в тези инициативи. В тях ясно личи стремежът Денят на детето да бъде не само повод за радост, но и средство за възпитаване на съпричастност и обществена отговорност. Те показват колко голямо значение е отдавано на грижата за детето като общ дълг на обществото.
Снимките от 1973 г. разкриват вече различна епоха и различен облик на празника. В годините Денят на детето постепенно променя своята организация и начин на отбелязване, но запазва своето основно послание. Той остава специален ден, изпълнен с тържества, детски усмивки и внимание към най-малките. Независимо от историческите промени, празникът продължава да бъде символ на грижата за децата и надеждата за бъдещето.
@последователи

Уважаеми приятели, Днес в поредицата „Интересно в архивите“ ви представяме документ, който свидетелства за признанието к...
28/05/2026

Уважаеми приятели,

Днес в поредицата „Интересно в архивите“ ви представяме документ, който свидетелства за признанието към един достоен български лекар, учител и революционер, отдал живота си на България. Документът е част от семеен фонд № 1122 „Семеен фонд Проевски, Славка и Борис (1879 – 1977)“.
Д-р Борис Проевски (1879 – 1961) е сред онези българи, чийто живот преминава в служба на просветата, медицината и националноосвободителното дело. Роден е на 1 февруари 1879 г. в с. Янковец, Ресенско. През 1898 г. завършва Българската мъжка гимназия в Солун и става учител в Ресен (1899 – 1908). Участва в Илинденското въстание през 1903 г. и в Балканската война през 1912 г. През 1914 г. завършва медицина в Императорския Новорусийски университет в Русия. По време на Първата световна война е военен дружинен лекар в 64-ти пехотен полк (1915 – 1918). По-късно е училищен лекар при Горноджумайската гимназия (1926 – 1937) и лекар на частна практика в Горна Джумая (Благоевград) (1918 – 1926). Умира през 1961 г. в Благоевград.
Документът, който ще видите, впечатлява със своята автентичност и символика – тържествен текст, държавен герб и релефен печат, символи на признателност към проявената храброст и служба към България.
@последователи

Address

Улица "Арсений Костенцев" № 2
Blagoevgrad
2700

Opening Hours

Monday 09:00 - 17:30
Tuesday 09:00 - 17:30
Wednesday 09:00 - 17:30
Thursday 09:00 - 17:30
Friday 09:00 - 17:30

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Държавен Архив Благоевград posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category