HQ est..42547

21/08/2023

121 години от рождението на Ангел Каралийчев.
Поклон!
МАЙЧИНА СЪЛЗА.
Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
– Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
– Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! – промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна…
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
– Ах, колко съм уморена! – въздъхна тя.
– Откъде идеш? – попита любопитно лястовичето.
– Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
– Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето.
– Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра: – Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка…
– Къде е твоето лястовиче? – попита вятърът. – Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя…
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
– Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

121 години от рождението на Ангел Каралийчев.
Поклон!
МАЙЧИНА СЪЛЗА.
Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
– Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
– Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! – промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна…

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
– Ах, колко съм уморена! – въздъхна тя.
– Откъде идеш? – попита любопитно лястовичето.
– Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
– Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето.
– Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра: – Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка…
– Къде е твоето лястовиче? – попита вятърът. – Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя…

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
– Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

07/08/2023

Учете децата си да бъдат хора❤
Да си добър родител е призвание.
Не е достатъчно да създадеш поколение.
Нужно е да учиш децата си на обич и уважение към всяко живо същество.
Животните, птиците, мравките, охлювите, пеперудите.... Вижте повече

Учете децата си да бъдат хора❤
Да си добър родител е призвание.
Не е достатъчно да създадеш поколение.
Нужно е да учиш децата си на обич и уважение към всяко живо същество.
Животните, птиците, мравките, охлювите, пеперудите.
Родителите са тези, които дават на света бъдещето в лицето на своите деца.
Вместо скъпи телефони, купувайте книжки на децата си.
Бъдете като коректор върху лист хартия.
Коригирайте всяка грешка на децата си.
Обичта на родител към дете не се измерва със скъпи дрехи и телефони.
Измерва се във времето в което ги учите да бъдат ХОРА, добри хора.
Светът има нужда от добри хора.
Давайте на света това от което има нужда.
Обич, добрина и състрадателност.
Те ще спасят света!
❤🦔
текст: Цвете Цветелинова

17/07/2023

Всеизвестна е фразата, че книгата е лек за душата. Напоследък обаче и лекарите доказаха, че четенето е мощна оздравителна процедура. Много водещи световни клиники в...

20/06/2023

Втора онлайн среща с Грузинските приятели.

20/06/2023

Стилиян Манев от школата по пиано при НЧ"Цар Борис III и царица Йоанна 1931 г." с преподавател г-жа Росица Грозданова завоюва първа награда на ХII Национален конкурс за млади пианисти "Нашите деца свирят Бах" в гр. Благоевград.

17/06/2023

Първа онлайн среща с приятелите от Грузия.Запознаване със страната и кратка викторина.

15/06/2023

🇧🇬 В рамките на проект „Читалища – инструмент и възможност за пренасяне на най-добрите български практики и подпомагане на развитието на общността в регион Гурия – ФАЗА 2“ е реализирано проучване на нуждите на целевите библиотеки. Организирахме срещи с библиотекарите в Гурия, обсъдихме техните предизвикателства и текущи нужди, чрез които беше изяснено каква материална подкрепа е необходима в рамките на проекта

🇬🇧In the framework of project "Chitalishte - tool and opportunity for the transferring of Bulgarian best practices and supporting of community development in Guria region – PHASE 2", the study of needs of target libraries has been implemented. We have organised the meetings with the librarians in Guria, discussed about their challenges and current needs, through which it was clarified what kind of material support was needed within the project.

In the framework of project "Chitalishte - tool and opportunity for the transferring of Bulgarian best practices and supporting of community development in Guria region – PHASE 2", the study of needs of target libraries has been implemented. We have organised the meetings with the librarians in Guria, discussed about their challenges and current needs, through which it was clarified what kind of material support was needed within the project.
This project is funded by the "Bulgarian Development Aid".

30/05/2023

Посещение на 3- ти "Б" клас при СУ "Иван Вазов"
с г-жа Веселина Георгиева и г-жа Стефка Божикова.
Учениците бяха запознати с библиотеката и им бяха връчени читателски карти.

30/05/2023

Цветната градина в библиотеката!

28/05/2023

Почитане паметта на Георги Измирлиев - Македончето

15/05/2023

Инициативата за боядисване и освежаване на дворното пространство на ДГ"УСМИВКА",планувано за утре /13.05.23г/ се отлага за 27.05.23 г. /събота/ ,поради лошите прогнози за времето!

Хубав ден!