04/08/2026
КЪДЕ МОЖЕ ДА ВИДИМ ФОСИЛНИ ОСТАНКИ НА ЕДРИ БОЗАЙНИЦИ ОТ РЕГИОНА НА БУРГАС?
👉 Отговорът: в Природонаучната експозиция на РИМ – Бургас
Съхраняването на вкаменелости от отдавна изчезнали животински и растителни видове в музеите е важна част от опазване на природното наследство на Земята. Фосилните находки са носители на информация за еволюцията, развитието и изчезването на цели организмови групи. Тяхното издирване, изучаване и популяризиране е основна задача на природонаучните музеи.
През годините, в резултат на събирателска и дарителска дейност в Природонаучна експозиция на РИМ – Бургас е създадена регионална колекция фосили, значителна част от които са на бозайна фауна. Находките са от 13 местонахождения: Созопол, Бургас (залива пред градския плаж и пристанището, морската градина, централна градска част, района на Нефтохимически комбинат (НХК), кварталите Сарафово и Крайморие, гр. Несебър, гр. Приморско (с. Кюприя), Ченгене скеле, кариерите за пясък при селата Венец, Равнец и Константиново.
Всяка фосилна находка в музея има своя документирана история.
Първите разкрития на фосили от бозайници в гр. Бургас са регистрирани при удължаване на железопътното трасе от старата гара “Владимир Павлов” към Централна ЖП гара Бургас (Бончев 1898). При завоя в местност „Багера“ се разкрива почти цяла долна челюст, резци и кътник от голям бозайник. Предадени са в сбирката на СУ „Св. Климент Охридски“, София. Части от находката (кости от мастодонт) постъпват в Бургаския музей през юни 1928 г.
Първите вкаменелости на бозайна фауна, регистрирани в инвентарните книги на музея са извадени от протока между гр. Созопол и остров Кирик, където през 1928 г. се извършва подготовка за изграждане на съвременно пристанище. От дълбочина 5-6 m драгата изважда колективна находка от артефакти и кости на мамут, мастодонт, благороден елен, глиган, хипарион, тур, носорог.
През 1955 г. при прокопаване и строеж на бомбоубежища в района на морската градина в изкопите са открити останки от бивник на мастодонт. До 1970 г. се съхраняват в сбирката на кабинета по биология на СПУ “Георги Сава Раковски“.
През 1967 г. екипът на музея, съвместно със ст. н. с. Иван Николов от ГИ БАН провежда проучвателна дейност на фосилно находище в района на Несебър, където се разкриват част от череп на хипарион (Hipparion nesebricum) и долна челюст на носорог (Dicerorhinus shleihermacheri).
Периодически в музея попадат фосилни находки на вкаменелости: от разширението на новото рибно пристанище; от района на централния плаж на гр. Бургас.
В Бургаския залив водолази и рибари често намират бивници, които предават в музея. През 1973 г. е организирана експедиция „Понтос ’73“ с кораб “Пионер” за подводно изучаване на Бургаския залив. В резултат от дълбочина 6 m е извадена колективна находка от обилен фосилен материал – бивници и фрагменти от различни кости на мастодонт.
При строежа на цех “Булана” на територията на НХК през 1968 г. е изваден фрагмент от бедрена кост на мамут. По-късно през 1973 г. при изкопни работи в района на дълбочина 7 m е разкрит част от бивник. Апостол Апостолов, завеждащ отдел Природа към РИМ – Бургас, организира разкопки с помощта на работещите на обекта войници. Фосилните останки са разчистени, стабилизирани с гипс, извадени от изкопа и пренесени в бургаския музей.
Освен в Бургаския залива, при съвременно строителство в града се разкриват фосилни останки. В центъра на Бургас при изкопни работи през 2002 г. на ул."Богориди" е намерен фрагмент от челюст с кътни зъби от едър бозайник. Костта е определена от доц. Георги Марков от НПМ като дясна долна получелюст от Дейнотериум (Deinotherium gigantissimum).
Описаните фосилни находки на мамут, мастодонт, дейнотериум, тур, носорог, хипарион, благороден елен и глиган от различни места в региона на Югоизточна България, както и много други вкаменелости могат да се видят в постоянната Природонаучната експозиция на РИМ – Бургас на ул. “К. Фотинов” № 30 всеки ден от понеделник до неделя от 10:00 до 18:00 часа.
