14/07/2026
🔵 Декларация от “Демократична България”
Дипломация без сила е покана за диктат, а празният стол не е национален интерес
1) В последното си изявление от Париж премиерът Румен Радев постави България в опасна изолация от новата европейска политика по сигурност, която се основава на двустранни и многостранни споразумения, надграждащи партньорството в НАТО. Напълно неприемливо е България доброволно да напуска масата, на която се решават въпроси от пряк национален интерес. Като черноморска държава и член на НАТО и ЕС, ние сме пряко заинтересовани от противоракетната отбрана, морската сигурност, защитата на критичната инфраструктура и европейското отбранително сътрудничество.
При участие в Коалицията на желаещите, България може да поставя своите условия и да допринася активно в области като морска сигурност, противоминна дейност, логистика, обучение, киберзащита и индустриално сътрудничество. Тази форма на партньорство отваря стратегически и икономически възможности за странат ни. Но за да защитава интересите си, трябва да присъства.
2) Радев отново повтори фалшивата дилема - или подкрепяме дипломацията, или Украйна. Резултатна дипломация обаче не е възможна без способност за защита, натиск върху агресора и гаранции, че договореният мир ще бъде спазен.
Слаба и обезоръжена Украйна няма да преговаря свободно, а ще приема условия под военен натиск. Това не е мир, а капитулация.
Не е вярно и че Коалицията на желаещите цели единствено „удължаване на конфликта“, както заявява Радев. Декларацията от Париж призовава за прекратяване на огъня, преки преговори и активно участие на Европа и САЩ. Принципът е ясен - не може да има мир за Украйна без Украйна и решения за европейската сигурност без европейците.
Помощта за Украйна не е противоположност на дипломацията. Тя не позволява преговорите да се превърнат в диктат на по-силния. Санкциите също са инструмент, който повишава цената на агресията и създава натиск за реални преговори.
Русия може да прекрати войната незабавно, като спре агресията си. Не Украйна нахлу в Русия през февруари 2022 г. и не тя окупира чужди територии. Подмяната на агресора и жертвата не е балансирана позиция, а обслужване на тезите на Кремъл.
3) Изключително важно е да се разбира, че тук не става дума само или дори основно за Украйна. Тече политически процес по консолидация на способността на Европа да се противопоставя на различни форми на агресия срещу своята сфера на интереси и изграждане на съвместен капацитет за възпиране и отбрана. Този процес представлява сърцевината на нов етап на стратегическа и политическа интеграция на участниците.
В този процес се формира ново ниво на доверие, взаимодействие и споделена европейска идентичност. Именно този процес ще бъде основата на бъдещия Европейски отбранителен съюз , на технологичното и индустриално ни развитие.
Без готовност за включване и отговорен принос към този процес, всякакви приказки за мир и европейска принадлежност представляват обиден опит за заблуда на общественото мнение, който прикрива готовността за капитулация пред всеки, който реши да въздейства на България и нейните интереси със аргументите на силата и подчиняването на българския суверенитет.
Целенасоченото изключване на България от целия този сноп европейски усилия, не е просто вътрешнополитическа популистка игра с някакви русофилски сантименти по повод Украина. Това е стратегически избор с огромни дългосрочни ефекти за България. Изключват ни от новия слой на европейска интеграция и целенасочено ни завличат в сивата зона, в която няма да можем на разчитаме нито на солидарност, нито на възможности да споделяме плодовете на общите усилия за сигурност и технологично развитие. Никой не бива да има никакви илюзии относно реалните последици от този политически курс, наложен на България от Румен Радев. Курс, който нито е честно заявен, нито е получил осъзнат демократичен мандат от избирателите.
Румен Радев прие поканата за парада във Франция, но отказа срещата, на която се вземат решенията. Така България присъства на церемонията, но отсъства от политиката. За снимките сме в Париж, а когато трябва да влияем върху европейските решения, столът ни е празен.
4) Подобна подмяна в тези на Радев има и при санкциите. Двадесет и първият пакет санкции не доказва провал на предишните, а показва, че Русия постоянно търси начини да ги заобикаля. Ограниченията трябва да се оценяват според ефекта им върху България, но има огромна разлика между защита на реален национален интерес и заплаха да бъде блокиран целият европейски пакет заради руския патриарх Кирил и най-големият акционер на „Лукойл“ Вагит Алекперов.
Политиката на постоянно блокиране не носи уважение, а изолация. Когато България защитава свързани с Кремъл лица, въпросът е чий интерес отстоява - българския или руския корпоративен интерес?
Истинската дипломация работи за прекратяване на огъня, но и гарантира, че агресията няма да бъде възнаградена и повторена. Мир без сила е пожелание и подарък за агресора.
България трябва да защитава интересите си със съюзниците си - не от последния ред на парада, а от мястото си на масата.
пожелание и подарък за агресора.
