Държавен архив - Кюстендил

14/07/2026

„ПАМЕТ, СВЪРЗАНОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИ“
75 години от създаването на архивната система в България
Скъпи приятели,
В новия брой от поредицата ни „ХОРАТА В АРХИВИТЕ“ ви срещаме с един човек, посветил живота си на съхраняването на регионалната памет – нашия дългогодишен колега и о. з. майор Костадин Иванов Стоянов.
Зад архивните фондове стоят лица, чийто собствен жизнен път е забележителен, а предадените от него документи са истинско богатство за Институцията ни. В Държавен архив – Кюстендил се съхранява неговият фонд от личен произход №1151 „Стоянов, Костадин Иванов (1928 – )“.
Роден е на 2 август 1928 г. в с. Блатец, Кюстендилско.
През 1971 г. завършва „Иконом-география“ в Геолого-географския факултет на Софийски университет „Климент Охридски“.
От април 1973 г. до пенсионирането си през 1988 г. работи в Държавен архив – Кюстендил, а след това в периода 1989 – 1995 г. продължава да отдава сили в Групата за научно-техническа обработка на документи.
На 4 юли 1988 г., с Указ № 761 на Държавния съвет на Народна република България, Костадин Стоянов е награден с орден „Кирил и Методий“ – III степен за неговия активен принос в архивното дело и във връзка с пенсионирането му.
На 31 май 2013 г. той получава и грамота от Държавна агенция „Архиви“ за своя значим принос в развитието на архивното дело, връчена му по случай 50-годишнината от създаването на Държавен архив – Кюстендил.
Като специалист иконом-географ и отдаден архивист, Костадин Стоянов оставя след себе си методически помагала, проучвания и научно-справочен апарат, сред които са:
• „Наръчник на архивиста“ – I част (1975 г.) и II част (1978 г., в съавторство с Костадин Карадачки);
• Участие в колектива на „Пътеводител по архивните фондове 1944-1974 г.“ (II част, 1980 г.);
• Разработки, свързани с подобряване на архивната работа: „По-голямо внимание на работата в деловодствата и съхранението на архивните документи“, „Личните архивни документи в услуга на науката и хората“ и „Архивните документи – главен извор за проучване на историческото минало“;
• Трудовете му за горите: „Хищническа експлоатация на Рило-манастирските гори“ и „За експлоатацията на Рило-манастирските борови гори от братя Балабанови“ (1982 г.);
• Изследвания за кооперативното дело: „Кооперативното движение в Кюстендилски окръг“ (за периодите 1906 – 1944 г. и 1944 – 1973 г.) (1976 г.), „Трудово-производителни кооперации в Кюстендилски окръг (1911 – 1971 г.)“ (1984 г.) и „Водните синдикати в Кюстендилски окръг“ (1987 г.) и др.
Изразяваме своята признателност към делото на Костадин Стоянов, който остава пример за това как един архивист не само пази историята, но и я изследва активно, оставяйки своя отпечатък в нея!
@последователи

26/06/2026

🍒 КЮСТЕНДИЛ ПРАЗНУВА: ТРАДИЦИЯ С ВКУС НА ЧЕРЕШИ
🍒От днес Кюстендил отново се превръща в средище на плодородието, багрите и споделената традиция! Започва емблематичният Празник на черешата, който всяка година събира магията на Кюстендилския край и гостоприемството на неговите жители.
🍒Този празник ни напомня, че живият дух продължава да пази занаятите, изящните черешови пана и автентичния фолклор, които предаваме на поколенията.
🍒Честит празник на всички кюстендилци и гости на града! Нека позитивната енергия изпълва деня ви! 🍒🍒🍒
@последователи

25/06/2026

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Във връзка с чл. 27, ал. 5 от Правилника за реда и организацията на използването на архивни документи в Държавна агенция „Архиви“, Ви информираме, че читалнята на Отдел „Държавен архив“ – Кюстендил няма да работи с потребители на архивна информация на 26.06.2026 г. (петък) поради хигиенизиране на архивохранилищата.
@последователи

25/06/2026

„ПАМЕТ, СВЪРЗАНОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИ“
75 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА АРХИВНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ
Скъпи приятели,
Продължаваме с поредицата „ИНТЕРЕСНОТО В АРХИВИТЕ“.
Днес ви представяме оригинален документ от фонд № 315К „Лазарков, Никола Димитров ([1857] – 1930)“ – ръкописния спомен на Никола Лазарков, озаглавен „Страници из близкото минало. Гоце Делчев“ (ДА – Кюстендил, ф. № 315К, оп. №1, а. е. № 16, л. 21 – 22).
Написан в гр. Дупница на 8 август 1925 г., документът ни връща към една есенна вечер през септември 1902 г. в софийското кафене „Македония“. Авторът описва вълнението от неочакваната си среща лице в лице с Гоце Делчев. Този ръкопис улавя образа на революционера само няколко месеца преди неговата гибел в с. Баница (4 май 1903 г.).
Споменът е публикуван във вестник „Независима Македония“ (брой 174 от 3 септ. 1926 г.) и във вестник „Светлина“ (брой 221 от 29 юли 1926 г.) като част от статия за Илинденското въстание.
Кой е Никола Димитров Лазарков?
Никола Лазарков е роден в гр. Дупница. Точната дата не е запазена, но по негови предположения това се случва в края на 1857 или началото на 1858 г. Израства в семейството на Димитър (шивач и клисар в църквата „Св. Богородица“) и Елена. Рано остава сирак и поради липса на средства, след трети клас, започва да учи шивашки занаят. Със съпругата си Александра Латина имат четири деца – Христо, Александър, Никола и Виктория.
След Освобождението работи като писар към Окръжния съд и подсекретар към Градския съвет в Дупница (до 1885 г.), както и като общински бирник. През 1895 г. става съдружник, а по-късно и собственик на книжарница.
Кмет на Дупница е през периода 19 окт. 1899 г. – 14 юли 1900 г., а след това и помощник-кмет.
През 1906 г. е назначен за помощник-държавен контрольор. От 1926 г. е обявен за почетен член на Археологическото дружество в Дупница.
Никола Лазарков взема дейно участие в национално-освободителните борби на българите в Македония като председател и касиер на Македоно-Одринското дружество „Единство” – гр. Дупница. Среща се и работи с Гоце Делчев, Ванче Михайлов, Тодор Александров, Яне Сандански и др.
Негов е безспорният принос в проучването на миналото на родния му край с ценните книги: „Спомени из робското минало на гр. Дупница“, „Спомени отпреди и след Освобождението“, „Разноцвет“ и редица статии.
Никола Лазарков завършва земния си път на 15 август 1930 г. в Дупница, оставяйки ярка диря в историята.
Документите във фонда му са закупени от дупнишкия краевед и общественик Явор Тодоров.
Сред тях са писма и телеграми от Гоце Делчев (1903 г.), Лука Поптеофилов и Никола Малешевски до Лазарков, включително и трогателно поздравление за имения му ден; облигация от Върховния македонски комитет (1896 г.) за внесени от Лазарков 50 златни лева за Македонския патриотичен заем; телеграми от ген. Иван Цончев (1902 г.) с драматични данни за сраженията с аскера в Разложко и Неврокопско по време на Горноджумайското въстание; писма от Тодор Александров, писани под псевдонимите Богдан и М. Христов (1921 – 1923 г.) с данни за убийството на министър Александър Димитров и дисциплината в четите на ВМРО; пощенска картичка – снимка на Мустафа Кемал Ататюрк (отляво) с неизвестни лица, изпратена от Ванчо, Мария и Димко до Таско Стоилков от с. Кочериново, Кюстендилско. Вероятно става дума за Ив. Михайлов, Менча Кърничева и Таско Ст. Стоилков – Кочерински (деец на ВМОРО/ВМРО) (1936 г.), спомен от Лазарков, озаглавен „Яне Сандански и мисионерката Мис Стон от Америка“ и др.
Тези документи превръщат фонда на Никола Лазарков в истинска съкровищница за изследователите на Македоно-одринското освободително движение.
@последователи

24/06/2026

„ПАМЕТ, СВЪРЗАНОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИ“
75 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА АРХИВНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ

Скъпи приятели,

В последната сряда на месец юни, в поредицата „ЦЕННИ КНИГИ В АРХИВИТЕ“, избрахме да Ви представим една от ценните книги за историята на град Дупница, която съхраняваме в Държавен архив – Кюстендил. През 1924 г. излиза от печат книгата на Никола Лазарков, озаглавена „Спомени из робското минало на гр. Дупница“. В предговора към книгата си Лазарков пише следното:
„И тъй, слушайки от младежите граждани, често повтаряните думи: „незнаем какъв е бил града в турско време, а и нема описано за да се прочете и види, какво е станало освобождението му и какво е правено и преживено около това време“, от една страна; и от друга – имайки пред вид доста напредналата си възраст, – в мене скромният Дупнишки гражданин, при всичкото ми съзнание, че тая работа, не е по силите ми – се породи едно влечение, щото ако не нещо от по далечните времена, то поне нещо от онова, което през мои дни е било и което лично с очите си съм видел, преживел и научил от очевидци и активни участници в станалото и преживеното – да опиша и отпечата в книга, като спомен за от епохата на нашето време, през тежкото и мрачно робувание, с убеждението, че уважаемите читатели, ще бъдат снисходителни в критическата си оценка, към грешките и непълнотиите, които би срещнали в тъй скромният и непретендиращ на литературна стойност труд…“
Никола Димитров Лазарков е роден в гр. Дупница. По негови предположения това се е случило в края на 1857 или в началото на 1858 г. След Освобождението работи като писар към Окръжния съд, подсекретар към Градски съвет – Дупница (до 1885 г.), общински бирник. През 1895 г. става съдружник в управлението на книжарница, по-късно самостоятелен собственик на такава. От 19 окт. 1899 г. до 14 юли 1900 г. е кмет на Дупница. На следващите избори е избран за помощник-кмет. През 1906 г. е назначен за помощник-държавен контрольор в градското Държавно контрольорство. Обявен е за почетен член на Археологическото дружество в Дупница през 1926 г.
Лазарков взима участие в национално-освободителните борби на българите в Македония като деец на Македоно-Одринското дружество „Единство” – гр. Дупница, в качеството си на председател и касиер на същото. Лазарков работи с най-изявените борци за свободата на Македония – Гоце Делчев, Иван Михайлов, Тодор Александров, Яне Сандански и др.
Безспорен принос в проучване историческото минало на гр. Дупница имат написаните от него книги „Спомени из робското минало на гр. Дупница”, „Спомени отпреди и след Освобождението”, „Разноцвет“ и статии по различни въпроси.

@последователи

12/06/2026

На 11 юни 2026 г. началникът на отдел „Държавен архив“ – Кюстендил Албена Георгиева се включи в официалното връчване на грамоти на възпитаниците от Клуба по журналистика „Гласът на ОДК“ към Обединен детски комплекс (ОДК) – Кюстендил. Събитието, водено от ръководителя на Клуба Венцеслав Илчев, отбеляза успешния край на учебната година.
На тържеството присъстваха още директорът на ОДК – Кюстендил Пролет Хранова, директорът на Регионалната библиотека – Кюстендил София Пейчева, Мирослава Таскова – завеждащ Отдел „Работа с публики“ на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил, както и Владимир Владимиров – „Връзки с обществеността“ в Окръжен съд – Кюстендил.
През 2026 г. младите журналисти на два пъти проявиха сериозен интерес към Държавен архив – Кюстендил:
Първата им среща бе на 16 април 2026 г., когато те за първи път прекрачиха прага на Архива. Посещението им бе част от подготовката за областния конкурс за детско творчество „Железният полк“, посветен на 140-годишнината от създаването на Тринадесети пехотен Рилски полк, под патронажа на кмета на Община Кюстендил и организиран от Народно читалище „Ген. Владимир Заимов – 2013“. Тогава г-жа Георгиева изнесе пред любознателната публика увлекателна беседа за славния боен път на полка и запозна младежите с дейността на архивната институция и значението на документите като автентичен исторически извор.
На 20 май 2026 г. г-жа Георгиева взе участие в предаването „Книгите, които ни свързват“ (съвместна продукция на Телевизия „Запад“ и Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“). В своята редовна рубрика в предаването бъдещите репортери насочват вниманието на зрителите към актуални теми, свързани с четенето, грамотността и важните исторически годишнини. В този брой децата поставиха фокус върху фотодокументалната изложба за Тринадесети пехотен Рилски полк, организирана от Народно читалище „Ген. Владимир Заимов 2013“ в партньорство с Държавен архив – Кюстендил и Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ – Кюстендил. Началникът на Държавен архив – Кюстендил разказа пред камерата подробности за подбраните снимки и документи, разкриващи славния боен път и героизма на офицерите и войниците от Железния полк.
Изказваме искрена благодарност на г-н Илчев за поканата да бъдем част от този вълнуващ празник! Пожелаваме на бъдещите журналисти нестихващо любопитство, творчески успехи и вдъхновение, като им напомняме, че истината в тяхната професия винаги се крепи на неоспоримите факти и автентичните документи. Попътен вятър!
@последователи

10/06/2026

Скъпи приятели,
Представяме Ви презентацията "Интересното в Държавен архив - Кюстендил", която бе излъчена в Синята зала на Читалище "Братство 1869" - Кюстендил по повод Международния ден на архивите
Тя включва документи, разпределени в няколко вълнуващи раздела:
o „Ехо от голямата история“: кадри, показващи, стратегическото значение на Кюстендил по време на Първата световна война – императорската визита от 18 май 1918 г., когато кюстендилската гара се превръща в дипломатически център за посрещането на българския цар Фердинанд и австро-унгарския император Карл I, както и дефилирането на почетната рота при Главната квартира на българската армия пред фелдмаршал Аугуст фон Макензен през 1916 г.
o „Градският дух и градоустройството“: Градоустройственият план на Кюстендил от 1939 г. (дело на арх. Любен Тонев и арх. Делчо Сугарев с консултант френския проф. Жан Роайе), който получава законна сила преди този на София и утвърждава Кюстендил като модерен европейски център, хармонизиращ с хълма „Хисарлъка“. Представени са и архитектурните бижута на града – Педагогическото училище (дело на арх. Фридрих Грюнангер), Хотел „Драгоман“ в стил Модерн и къщата на адвокат Васил Попниколов с пластична украса от скулптора Иван Лазаров.
o „Майстора и Рисувача“: заповедите за назначаване и освобождаване от длъжността писар в Кюстендилския окръжен съд, преди да се посвети изцяло на изкуството, както и негови лични писма и честитки до семейството на хазяина му в с. Шишковци, под които той се подписва трогателно като „Рисувача“.
o „Личности и родове“: графичен портрет на писателя Стефан Костов, нарисуван с молив лично от Елин Пелин, както и снимка от 1910 г. на Елена Петрунова – любима на поета Димчо Дебелянов, както и снимка от посрещането в Кюстендил на първия български космонавт Георги Иванов през 1979 г. и на кюстендилеца д-р Георги Икономов – откривател на „Нептунова поща“, вписан в книгата на рекордите „Гинес“ през 1996 г. за пускането на 22 222 бутилки с хуманни послания в световния океан.
o „Спортната слава“: хрониката завършва с устрема на кюстендилския спорт – от откриването на спортния сезон през 1926 г. с тимовете на Спортен клуб „Борислав“ до паметното посрещане в Кюстендил на алпиниста Людмил Янков и българската експедиция, покорила връх Еверест през 1984 г.
@последователи

10/06/2026

На 9 юни 2026 г. за поредна година по повод Международния ден на архивите, Държавен архив – Кюстендил връчи грамоти на отличените в категориите „Читател“, „Приятел“ и „Дарител“ за 2025 г. Събитието се проведе в Синята зала на Читалище „Братство 1869“ – Кюстендил.
Началникът на Отдел „Държавен архив“ – Кюстендил – Албена Георгиева, откри събитието с кратко резюме за Международния ден на архивите, като отбеляза:
„С отбелязването на този ден напомняме, че архивите не са просто хранилища на стари документи, а живи институции, които играят важна роля в изграждането на идентичността, паметта и бъдещето на обществото“.
При връчването на грамотите тя добави:
„Ще благодарим и насърчим хората да се обръщат към Институцията „Държавен архив“, да даряват ценни документи, които да обогатят и допълнят информацията за значими личности и събития, за дейността на институциите в нашия край. Ще благодарим и на тези, които с изключително трудолюбие, внимание и постоянство посещават Читалнята на Архива, за да използват архивни документи с научно-изследователски и краеведчески цели, или за да проучват историята на своя род. Ще благодарим на нашите партньори и съмишленици за успешната съвместна работа през изминалата година“.
Отличените в отделните категории:
• В категорията „Дарител на Държавен архив – Кюстендил за 2025 г.“ с грамота бе награден Никола Крумов Коцев. Той дарява ценни документи за живота и дейността на своя дядо Никола Стоичков Коцев, за когото в Архива вече се съхраняват документи, дарени от д-р Румен Манов, регистрирани в Информационната система на държавните архиви във фонд № 1193 „Колекция „Дарено от Румен Манов“. По обективни причини господин Коцев не успя да присъства лично.
Главен експерт Рилка Петрова, работила по оформянето на документалното дарение, запозна присъстващите накратко с биографичните данни за кюстендилеца Никола Стоичков Коцев – учител, околийски и окръжен училищен инспектор, народен представител, военен следовател, адвокат, кмет на Кюстендил, кюстендилски окръжен управител, председател на Шуменската сметна палата и съветник във Върховната сметна палата. Документите са регистрирани в Информационната система на държавните архиви във фонд от личен произход с необработени документи № 318К „Коцев, Никола Стоичков (1872 – 1939)“.
• В категорията „Читател на Държавен архив – Кюстендил за 2025 г.“ грамотата получи Михаела Райчева – студентка в Софийския университет. Тя използва архивни документи за дипломната си работа на тема „Представяне на личен фонд № 312К „Абаджиев, Владимир Михайлов (1885 – 1961)“. Работата й по темата продължи и през настоящата 2026 г., със забележително внимание, прецизност, търпение и желание да обхване цялата налична документална информация в Архива и извън него. Тя е пример за възпитан, буден и трудолюбив млад човек. Началникът на Архива ѝ пожела успех в предстоящата защита на дипломната й работа.
• В категорията „Приятел на Държавен архив – Кюстендил за 2025 г.“ бяха наградени четири институции:
o Архиерейско наместничество – Кюстендил: През 2025 г. сътрудничеството между двете институции се превърна в ярък пример за обединяване на духовната и документалната памет. Част от това партньорство, осъществено и със съдействието на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ – Кюстендил, бе организирането на съвместна изложба по повод 160-годишнината от освещаването на основния камък на храм „Свети великомъченик Димитър Солунски“ в Кюстендил. Експозицията бе открита на 24 октомври 2025 г. в двора на храма и представена на Негово Светейшество Даниил – Български патриарх и Софийски митрополит, в деня на храмовия празник – 26 октомври.
Грамотата бе връчена на Негово Преосвещенство Велбъждски епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, който подари на Архива икона на Св. Богородица Казанска.
o Община Кюстендил: През 2025 г. съвместно бе организирана представителната изложба на Държавна агенция „Архиви“ – „Съкровищата на държавните архиви“. Тя бе открита на 10 октомври 2025 г. в емблематичната сграда на Възрожденското училище по повод Деня на българските архивисти. Госпожа Георгиева благодари на госпожа Емануела Дюлгерска – Миланова и служителите на Отдел „Култура и духовно развитие“ за гостоприемството и организацията. Община Кюстендил оказа съдействие и чрез предоставяне на заседателната зала за провеждане на специализирано обучение на служители от общинската администрация и предприятия. Архивът бе и партньор в създаването на детската книжка „На добър час в първи клас! Маршрути на знанието за първокласниците в град Кюстендил“ в сътрудничество с РБ „Емануил Попдимитров“.
o Българска телеграфна агенция – Кюстендил: През 2025 г. БТА – Кюстендил покани Архива да се включи в представянето на юлския брой на списание „ЛИК“, озаглавен „България в ЮНЕСКО“. Темата, представена от главен експерт Петрова, бе свързана със съхраняваните в Архива документи за Рилския манастир. През цялата година екипът на БТА в Кюстендил проявяваше висок професионализъм и коректност, отразявайки своевременно всички инициативи на Институцията.
Грамотата бе връчена на Елица Иванова – кореспондент на БТА в Кюстендил.
o Шесто основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ – Кюстендил: Сътрудничеството с училището е отличен пример за образователната мисия на архивите. В рамките на Седмицата на четенето (ноември 2025 г.), по покана на Училището, началникът на Архива гостува на учениците от 3. „а“ клас с класен ръководител госпожа Цветелина Моллова. Това взаимодействие спомага за изграждането на ранна историческа култура у децата.
Грамотата бе връчена на заместник-директорите по учебната дейност Теодора Йорданова и Биляна Йорданова.
Госпожа Георгиева изрази специална благодарност към господин Иван Андонов – председател на Читалище „Братство 1869“ – Кюстендил, за предоставянето на залата, като отбеляза:
„Чудесно е да сме точно тук, на празника, защото от това културно средище на Кюстендил водят началото си редица днешни институции – музей, театър, художествена галерия, библиотека и други. Ценим силно дейността на съвременните читалищни деятели и напомняме, че сме отговорни пазители на ценните архивни документи на Читалището, постъпили на съхранение в нашия Архив“.
След награждаването бе представена презентация „Интересното в Държавен архив – Кюстендил“, подготвена от главен експерт Петрова.
@последователи
Община Кюстендил Отдел "Култура и духовно развитие", Община КюстендилБТА / Bulgarian News AgencyКюстендилска духовна околияОУ "Св.П.Хилендарски" гр. КюстендилЧиталище Братство Кюстендил

09/06/2026

Очакваме ви в Синята зала на Читалище "Братство" - Кюстендил в 11.00 часа днес!
@последователи

Мили приятели,
Каним Ви да присъствате на нашия празник - Международния ден на архивите - 9 юни, 11.00 часа в Синята зала на Читалище "Братство 1869" - Кюстендил
@последователи

04/06/2026

Мили приятели,
Каним Ви да присъствате на нашия празник - Международния ден на архивите - 9 юни, 11.00 часа в Синята зала на Читалище "Братство 1869" - Кюстендил
@последователи