05/09/2025
Не вярвах, че някой наистина твърди, че по времето на Тодор Живков България е била шеста икономика в света. Оказа се, че има такива хора.
Уважаеми сънародници, дори в началото на IX век, когато между Атлантическия и Тихия океан е имало всичко на всичко 10 държави, заслужаващи да бъдат наречени такива, ние пак не сме били шеста икономика в света.
👇Причините за това са няколко: .....прочете текста на @Александър Стоянов
👨👩👦1 ) Българите са малко като брой, за да се акумулира по-сериозен вътрешен пазар.
⛰️2 ) Българската земя е красива, но не особено богата на ресурси. Също така площта на държавата ни е доста скромна - през по-голямата част от историята, властта на българското правителство/монархия се е простирала на площ не повече от 100-200 000 кв. км. Макар и тази територия да не е малка в абсолютни стойности, тя не е достатъчна, особено в беден на ресурси регион като Балканите, за създаване на дългосрочна икономическа сила.
🚜3 ) Селското стопанство в българските земи е било на ниво ранно Средновековие през по-голямата част от историята.
💸4 ) Свободния пазар у нас е съществувал прекалено кратко (от историческа гледна точка), за да даде дългосрочно, градивно отражение върху социо-икономическото мислене на българина.
🗡5 ) Постоянно сме в съседство с или в състава на огромни империи, спрямо чийто икономики ние служим като периферия, а не като самостоятелен център. България така и не развива голям икономически център от типа на Константинопол, Солун или Дубровник на своя територия.
👩💼6 ) През 550 от изминалите 700 години, българите не са имали нормална, свободна инициатива за предприемачество и открития, което е лишило ДНК-то на нацията ни от рефлекса да сме активни, пробивни и предприемчиви. Отделни "мутации" позволяват появата на добри бизнесмени като индивидуални финансови играчи, но трайния обществено-икономически фон остава статичен и посредствен.
👨✈️7 ) Законодателството в България/българските земи като цяло не насърчава развитието на свободна и процъфтяваща икономика. Дори след Освобождението, икономиката в България остава под постоянен държавен контрол и надзор, а държавните поръчки са сред основните икономически стимули, което неминуемо води до корупция и изкривяване на свободния пазар. Идването на тоталитаризма през 1944 г. драстично задълбочава вредните прояви на държавна намеса.
🕵️♀️8 ) Престъпността - през цялото Средновековие, османския период и периода до 1944 г., българските земи са обект на непрекъснато разбойничество. През тоталитарния режим на БКП разбойничеството преминава в постоянно ограбване на държавната собственост от всички слоеве на обществото, най-вече управляващите. След 1990 г. се появиха мутрите и групировките, които и до ден днешен са бариера пред появата на по-сериозни, несвързани с тях фирми или навлизането на чужди компании на българския пазар.
Не вярвах, че някой наистина твърди, че по времето на Тодор Живков България е била шеста икономика в света. Оказа се, че има такива хора.
Уважаеми сънародници, дори в началото на IX век, когато между Атлантическия и Тихия океан е имало всичко на всичко 10 държави, заслужаващи да бъдат наречени такива, ние пак не сме били шеста икономика в света.
👇Причините за това са няколко:
👨👩👦1 ) Българите са малко като брой, за да се акумулира по-сериозен вътрешен пазар. През Първото царство населението не надхвърля 2-3 милиона души (Византия има 12), през Второто са около 2.5 милиона (Франция има 20), НРБ има население от близо 9 милиона, но Югославия например има 30. Днес България има 6 милиона, а румънците са 20, гърците са към 11, a турците са 80. Няма как да сравняваме нашия вътрешен пазар с тях.
⛰️2 ) Българската земя е красива, но не особено богата на ресурси. Също така площта на държавата ни е доста скромна - през по-голямата част от историята, властта на българското правителство/монархия се е простирала на площ не повече от 100-200 000 кв. км. Макар и тази територия да не е малка в абсолютни стойности, тя не е достатъчна, особено в беден на ресурси регион като Балканите, за създаване на дългосрочна икономическа сила.
🚜3 ) Селското стопанство в българските земи е било на ниво ранно Средновековие през по-голямата част от историята.
💸4 ) Свободния пазар у нас е съществувал прекалено кратко (от историческа гледна точка), за да даде дългосрочно, градивно отражение върху социо-икономическото мислене на българина.
🗡5 ) Постоянно сме в съседство с или в състава на огромни империи, спрямо чийто икономики ние служим като периферия, а не като самостоятелен център. България така и не развива голям икономически център от типа на Константинопол, Солун или Дубровник на своя територия.
👩💼6 ) През 550 от изминалите 700 години, българите не са имали нормална, свободна инициатива за предприемачество и открития, което е лишило ДНК-то на нацията ни от рефлекса да сме активни, пробивни и предприемчиви. Отделни "мутации" позволяват появата на добри бизнесмени като индивидуални финансови играчи, но трайния обществено-икономически фон остава статичен и посредствен.
👨✈️7 ) Законодателството в България/българските земи като цяло не насърчава развитието на свободна и процъфтяваща икономика. Дори след Освобождението, икономиката в България остава под постоянен държавен контрол и надзор, а държавните поръчки са сред основните икономически стимули, което неминуемо води до корупция и изкривяване на свободния пазар. Идването на тоталитаризма през 1944 г. драстично задълбочава вредните прояви на държавна намеса.
🕵️♀️8 ) Престъпността - през цялото Средновековие, османския период и периода до 1944 г., българските земи са обект на непрекъснато разбойничество. През тоталитарния режим на БКП разбойничеството преминава в постоянно ограбване на държавната собственост от всички слоеве на обществото, най-вече управляващите. След 1990 г. се появиха мутрите и групировките, които и до ден днешен са бариера пред появата на по-сериозни, несвързани с тях фирми или навлизането на чужди компании на българския пазар.
