Община ЛОМ: Събития в снимки

12/08/2026

КАТЕГОРИЧНО: ОБЩИНСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ НЯМА ДА СЕ КАЗВА „КИРИЛ ПЕТРОВ“. НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ИВАН МАНОЙЛОВ ПРЕДЛАГАТ ДВА ВАРИАНТА: 1. ОБЩИНСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ПОЛОМИЕ“ 2. ОБЩИНСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ИВАН МАНОЙЛОВ“. РЕШЕНИЕ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ

На предстоящото заседание на Общински съвет - Лом, което ще се проведе на 17 август 2026 г., ще бъде гласувано името на Общинската художествена галерия. Още на 3 август 2026 г. кметът на Община Лом Цветан Петров внесе в Общинския съвет докладна записка за ОТМЯНА на решението галерията да се казва „Кирил Петров“, прието на 30 юли 2026 г., и ПРЕДЛОЖЕНИЕ тя да се казва „Иван Манойлов“. Поводът бе категорчино заявеното желание на преобладаващата част от ломската общественост галерията да носи името на Иван Манойлов, подкрепено с над 2000 гласа - в петиция в интернет, в множество групи и лични профили във фейсбук, както и от видеобръщения и публикации на известни ломски художници.

На 5 август 2026 г. Дружеството на ломските художници организира гражданско присъствие под формата на мирен протест, на което предложи за обсъждане два варианта за официалното име: 1. Общинска художествена галерия „Поломие“. 2. Общинска художествена галерия „Иван Манойлов“. На обсъждането, провело се в галерията, присъстваха над 70 граждани, представители на Дружеството на ломските художници и на Община Лом, председателят на Общинския съвет, общински съветници и наследниците на Иван Манойлов. Бяха обсъдени и двата варианта, но до конкретно и еднозначно предложение/решение не се стигна.

На 11 август 2026 г. наследниците на Иван Манойлов внесоха предложение, адресирано до кмета на Община Лом Цветан Петров, председателя на Общинския съвет Пенка Пенкова и общинските съветници:

„Като наследници на Иван Манойлов, заявяваме готовността си да подкрепим и двата възможни варианта, като оставяме на Общинския съвет да прецени кое решение е най-подходящо. Ето защо предоставяме и двата варинта за разглеждане и решение от компетентния орган, като се надяваме изборът да бъде направен в дух на уважение, разбирателство и единство.

ПЪРВИ ВАРИАНТ: ОБЩИНСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ПОЛОМИЕ“. Този вариант се основова на историческтото име, дадено на галерията при нейното създаване от Иван Манойлов и Кирил Апостолов. Той съхранява традицията и поставя акцент върху художественото наследство на целия регион, без да противоставя отделни личности.

ВТОРИ ВАРИАНТ: ОБЩИНСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ИВАН МАНОЙЛОВ“. Този вариант би бил израз на признателност към Иван Манойлов за неговия принос художествения и културния живот на Лом и би отговорил на ясно заявеното обществено мнение, изразено чрез събраните около 2000 подписа в негова подкрепа.

И в единия, и в другия случай за нас е важно решението да бъде взето с уважение към историята на галерията, към личността и делото на Иван Манойлов и към желанието на ломската общественост. И в двата случая заставаме зад решението, което ще бъде взето в интерес на културното наследство, художествената общност и гражданите на град Лом.“

Кметът на Община Лом Цветан Петров подкрепя и двете предложения на наследниците на Иван Манойлов, които ще бъдат обсъдени на заседанието на Общинския съвет .

Публикуваме и пълния текст на предложението на наследниците на Иван Манойлов.

03/08/2026

Уважаеми съграждани,

На 30.07.2026 г. Общинският съвет взе решение общинската галерия да носи името Кирил Петров, което, колкото и мотивирано и аргументирано да бе, предизвика негативна обществена реакция.

С уважение към мнението на всеки, и с убеждението, че пребладаващата обществена нагласа и тази на заинтересованите страни е галерията да носи името на Иван Манойлов, кметът на Община Лом Цветан Петров внесе предложение до Общинския съвет за отмяна на решението галерията да носи името на Кирил Петров и предложение галерията да носи името на Иван Манойлов, което ще бъде взето още на следващото заседание на Общинския съвет.

Публикуваме и самата докладна записка.

31/07/2026

МИЛЕН АВРАМОВ: ЛОМ ОЦВЕТИ ДУШАТА МИ!

С наплив от хора, откупки, вълнения и емоции завърши забележителната изложба „Акварелни пътешествия“ на талантливия ломски художник Милен Аврамов. Десетки почитатели на неговото изкуство, колеги, съученици и приятели се стекоха в последния ден на биеналето в галерията. Щастливият автор цял ден раздаваше автографи, надписваше картини и се снимаше с верни фенове. С посещение го зарадваха и студенти от Националната художествена академия, водени от талантливата художничка от Лом г-ца Мая Трайчева.
„Най-мило е в родния край. Ломчани напълниха душата ми с положителни емоции. Трогнат съм. Обещавам да се завърна напролет с нова изложба. Благодаря на Община Лом за поканата, перфектната организация и протичането на изложбата“, каза маестро Аврамов.
„Трябва да се подкрепяме и да вървим в една посока, а не да се разделяме. Лом трябва да се гордее с талантливите си хора“, каза на радушен прием в кабинета си кметът Цветан Петров. Той пръв повлече крак, като закупи три творби на Милен Аврамов още преди откриването на изложбата, които днес му бяха предадени. Редица граждани последваха неговия пример. Картина за пореден път си подариха д-р Владислав и д-р Ина Иванови. С творби си тръгнаха и бившият зам.-кмет г-жа Гинка Иванова, главният архитект Владислав Владимиров, журналистът Любомир Йорданов и неуморният общественик Жана Замфирова, както и бизнесдамата Таня Райкова.
Сълзи от вълнение предизвикаха емоциите у нашата колежка Галя Костадинова, която заложи на стилен пейзаж с лодки, а авторът я зарадва с мило послание. На тръгване Милен Аврамов дари за спомен на галерията акварел с изглед от знаковата къща на семейство Обрешкови.
Така приключи една от най-посещаваните изложби през последните години.
Община Лом от своя страна благодари на талантливия художник, чието поредно завръщане очаква с нетърпение. След кратка лятна пауза галерията ще отвори врати, следвайки интензивния си, богат културен и изложбен план.

28/07/2026

ОБЩИНА ЛОМ ОТБЕЛЯЗА 91 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР БАШЕВ
Живелият в Лом поет обичал града до последно

Бисер ТОШЕВ

Лом е дал на България и света десетки именити личности във всяка една сфера на обществения ни живот. Повечето от тях са свързали завинаги живота и делото си с крайдунавския град и са го носили вечно в сърцата си. За съдбите на такива ломчани е писано много. Но съществуват редица видни имена, свързани с Лом, за които малко се знае и на които Лом е повлиял значително. По волята на съдбата те са обвързани по един или друг начин с града, който ги е мотивирал и спомогнал за тяхното развитие, а те са го възприели завинаги като свой.
Една такава личност, прекарала значима част от живота си в гр. Лом, е големият поет от края на петдесетте и шестдесетте години на миналия век Владимир Башев. Негов е култовият рефрен: „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ от вечното му стихотворение „Размисъл“.
„Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Ний не щем нито славата, ни участта
на големите гении!
Просто трябва
да имаме нежността
на оная незнайна женица,
дето първа втъкала е прелестта
на земята ни във шевица“…
Не по-малко популярно в онези години е и изпятото от Мариана и Тодор Трайчеви стихотворение „Рисунка“, припявано от цяло едно поколение.
Владимир Дамянов Башев е роден на 28 юли 1935 година в София. Баща му Дамян Башев е юрист. След работа в Шумен през 1940 г. е назначен за прокурор и получава възможност да избере разпределение между Габрово и Лом. Той избира Лом, привлечен от европейския облик на града и красотата на Дунав. Така бъдещият поет прекарва шест от най-важните години на своето детство – от 1940 до 1946 г. – в крайдунавския град. Именно тук се формират първите му впечатления от света, които по-късно ще намерят отражение в неговата чувствителна и човечна поезия.
В Лом Башеви се настаняват в красивата къща на семейство Табакови срещу читалището, на ъгъла на главната улица и ул. „Петър Берковски“. По това време там, на първия жилищен етаж, живее основателят на музея в Лом и един от най-успешните кметове на Шумен д-р Петър Кърджиев. Предполага се, че той посреща и настанява семейство Башеви от Шумен в Лом. В Табаковата къща те заживяват в апартамента на Надежда Табакова на третия етаж с изглед към главната. Именно там обожавал да стои и да наблюдава през чаровния еркер оживлението около културните събития пред най-старото читалище у нас малкият Владимир Башев. Така го помни неговият приятел от детинство – уважаваният ломски учител и виден културен деятел Емил Замфиров – Дуки.
„Владко беше едно много мило, тантуресто дете, което и днес виждам да наблюдава любознателно света от високото на еркера. И сякаш всеки миг ще ми даде знак отгоре да го изчакам. Ако случайно не бе на прозореца, аз свирвах три пъти, той се показваше и щом ме зърнеше, хукваше по дървеното стълбище надолу. Често замръквахме у нас или у тях. От малък имаше влечение към поезията. През годините поддържахме дружески отношения. Владко никога не забрави годините, прекарани в Лом. Като студент често му гостувах. Той винаги разпитваше и се интересуваше от Лом“, разказваше по-късно с умиление Дуки пред съвременници.
Доказателство за думите на Емил Замфиров, че Башев никога не прекъсва връзката си с Лом, е приятелството на поета с големия диригент и композитор с ломски произход Виктор Райчев, който е брат на композитора Александър Райчев и на оперния диригент Ромео Райчев. По музика на Виктор Райчев Владимир Башев в съавторство с Панчо Панчев пишат либрета.
През 1946 г. семейство Башеви се установява окончателно в София. През 1953 г. Владимир Башев завършва гимназия с пълно отличие. Приет е в специалност българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още като ученик Владимир Башев проявява необикновен литературен талант. В седми клас печели конкурс с текст за пионерски марш, а през 1950 г. публикува първото си стихотворение – „Мир ще бъде“. По-късно става член на литературните кръжоци, ръководени от Давид Овадия и Добри Жотев, когото винаги определя като свой първоучител.
От 1957 до 1967 година създава седем стихосбирки: „Тревожни антени“ (1957), „Преодоляване на гравитацията“ (1960), „Желязно време“ (1962), „Нецелунатите момичета“ (1963), „Магазин за часовници“ (1964), „Възраст“ (1966) и „Ателие“ (1967) – издадена посмъртно.
От 1957 до 1958 г. Владимир Башев работи в редакцията на вестник „Народна младеж“, от 1958 до 1963 г. – във вестник „Работническо дело“. През 1963 г. той е първи главен редактор и един от основателите на вестник „Пулс“, а заместник-главен редактор на вестник „Литературен фронт“ е в периода 1964–1967 г.
Поетът Владимир Башев загива трагично на 19 ноември 1967 г., едва на 32-годишна възраст, при автомобилна катастрофа в София.
Според биографичните сведения и публикациите на Националния литературен музей и БНР катастрофата става на бул. „Цариградско шосе“, в района на тогавашния Полиграфически комбинат. Обстоятелствата около произшествието не са напълно изяснени, поради което през годините са съществували различни предположения, но няма официално потвърдена версия, която да надхвърля установения факт, че е загинал при автомобилна катастрофа.
Смъртта му прекъсва един от най-ярките поетически пътища на поколението от 60-те години. Само месец по-късно, през декември 1967 г., посмъртно излиза последната му стихосбирка „Ателие“, а през 1969 г. тя е удостоена с Димитровска награда.
Наричат го Аристократа на Априлското поколение, извън рамките на което поставя в центъра на творчеството си човека, търсещ философския смисъл в живота и уповаващ се на любовта.
През 1969 година е учредена от вестник „Пулс“, чийто първи главен редактор е поетът и публицист, Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“. Връчва се в Литературния кабинет „Владимир Башев“ на всеки две години съвместно с НДФ „13 века България“ на автор на стихосбирка до 32 години – възрастта, на която Владимир Башев си отива от този свят на 19 ноември 1967 година.
Всяка година около 28 юли – рождената дата на поета – Националният литературен музей организира възпоменателно честване пред неговия паметник в Борисовата градина. В програмата обикновено участват поети, литературоведи и носители на наградата „Владимир Башев“, които четат негови и свои стихове.
Улица в столичния квартал Гео Милев, както и читалището в с. Селище, общ. Благоевград, носят името на Владимир Башев.
В гр. Лом е жива паметта за него.
Памет и почит пред живота и делото на Владимир Башев.

21/07/2026

Заповядайте на „Дунавска сцена на изкуствата - плажен живот за Лом“! Проектът се осъществява от Местна инициативна група (МИГ) - Лом и благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.
Ето я и програмата на първия Дунавски арт уикенд „В Лом със Сом“:

18/07/2026

ПОКЛОН ПРЕД АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА!

Днес се навършват 189 години от рождението на Васил Левски и се прекланяме пред един от най-великите синове на България.

Времето минава, но споменът за него остава все така ярък и силен. Апостолът на свободата не ни остави празни думи. Той ни завеща пример за чест, себеотрицание и безгранична любов към отечеството.

Неговата мечта за "чиста и свята република" все още е нашият най-важен житейски компас. Левски ни научи, че свободата не е даденост, а отговорност, която трябва да носим всеки ден.

Пред паметника на Васил Левски ние си спомняме и за силната историческа връзка на Апостола с нашия град. Северозападният край не остава встрани от голямото народно дело. Историческите сведения разказват за посещенията на Левски в Ломския край и за пламенните му срещи с местните будни българи. Тъкмо тук израстват и намират вдъхновение едни от най-верните му съратници и близки сподвижници. Патриоти като бележития ломски възрожденец и по-късно председател на Хасковския революционен комитет Петър Берковски, както и родолюбецът Мито Цветков, свързват завинаги имената си с каузата на Апостола. Ломчани доказват, че духът на свободата е жив.

Всеки от нас носи частица от този дълг - да бъде достоен, справедлив и полезен на своя народ. И този монумент, издигнат с признателност, ще продължи да напомня на децата ни кои сме и накъде вървим.

В знак на признателност и дълбок поклон към делото на Апостола на свободата венци на паметника на Васил Левски на площад „Свобода“ поднесоха Община Лом, Общински съвет-Лом, Народно читалище „Постоянство 1856“, Център за деца „Нов дом-нов шанс“, Център за социална рехабилитация и интеграция, Домовете за стари хора в с. Добри дол, Защитено жилище в с. Замфир, Общинската организация на ПП ГЕРБ и граждани.

16/07/2026

11/07/2026

МИЛЕН АВРАМОВ ТРОГНА СЕСТРА СИ С МИЛ ЖЕСТ

Авторът на прекрасната изложба „Акварелни пътешествия“ Милен Аврамов трогна сестра си с изключително мил жест. След бурния успех на вернисажа художникът извика уж за снимка неговата сестра, откачи от стената любимата й картина и я поднесе с думите: „Заповядай. Твоя е“. Със сълзи на очи развълнуваната Рени се хвърли на врата на брат си с думите „Обичам те“.
Трогателната сцена умили присъстващите и озари общинската художествена галерия. Подарената творба се казва „Тишина в мисълта“. Тя представлява акварелен дунавски пейзаж. Рени Аврамова е била в компанията на своя брат още когато гледката край реката със сюжета от картината го впечатлила и той я маркирал с щрихи върху белия лист.
По-голямата с три години сестра положи огромни усилия по подготовката на изложбата и не скриваше своята радост от препълнената зала по време на откриването и след това. Усилията й не останаха незабелязани от нейния брат, който срещу милия си жест получи огромна порция сестрински прегръдки и целувки. Изложбата "Акварелни пътешествия" продължава да радва сетивата на ломчани при небивал интерес и ще продължи до края на месец юли.
Заповядайте!

09/07/2026

"АКВАРЕЛЕН ЛОМ" ВЗРИВИ ГАЛЕРИЯТА
Милен Аврамов: Винаги ще рисувам Лом!

Радостно пиршество за сетивата от досега с творчеството на ломския художник Милен Аврамов предложи препълнената обновена Общинска художествена галерия. Десетки любители на изкуството, колекционери и приятели на автора се насладиха на „Акварелните му пътешествия“. В близо 70 картини творецът разкри своята фина сензитивност, пресъздала в багри знакови места от незабравимия роден Лом, както и уловени мигове от пътуванията му в Италия, Кападокия и Мароко.
Дечица от частната школа по рисуване се докоснаха с нескрита радост до автора и го засипаха с безброй въпроси. Удивени от реалистичната прилика на познатите от картините родни места, зрители гадаеха и разгадаваха разпалено къде се намират. Съученици, състуденти, роднини, приятели и ценители се надпреварваха да прегръщат автора и да изкажат нескритото си възхищение от първата самостоятелна изложба на Милен Аврамов в Лом и неговата първа поява от 20 години изобщо. Досега живеещият в София автор е участвал единствено в общи изложби в града ни.
Събитието е част от инициативата „Памет и почит“ на Община Лом, която почита личности и събития от миналото и настоящето със значителен принос към културно-историческото наследство и развитие на града и региона.
„Ломчанино, поради що се срамиш да се наречеш ломчанин!? И защо стигнахме дотук? Да не познаваме, да не уважаваме и да не почитаме онези измежду нас, които, да си признаем, повече са могли и могат, повече им е дадено, повечко са се потрудили и с които можем да се гордеем пред света. И ако си затваряхме очите и пренебрегвахме големия, огромния Кирил Петров, докато смирено твореше национална култура в с. Сталийска махала в „кошарката“ си, както иронично наричаха някои тук ателието му, и ако се правехме или просто от чиновническо бездушие и невежество не знаехме кой е Байката, докато всички значими колекционери и галерии, включително и всички около Лом галерии, го купуваха, а той не присъстваше изобщо и в официалния списък с ломски художници, то нямаме право да не познаваме сегашните си талантливи и доказани творци.
След завръщането на Байката и преди голямото завръщане на големия, национално значимия Кирил Петров през септември, имаме удоволствието да сме свидетели на завръщането и разкриването у дома на едно достойно ломско чадо, каквото е Милен Аврамов.
Нашият домакин тази вечер, казвам домакин, защото никога няма да нарека ломчанин гост, и то толкова талантлив ломчанин, е от онези нашенци, които, където и да отидат, носят Лом на ревера си и се гордеят със своя произход. Нещо повече, той е от тези редки и тихи посланици на града ни, които в своите занятия, със своите дела кротко и с постоянство ни прославят. Неговите творби са тихи и проницателни и говорят с гласа на природата и на спомена. Те запечатват онези мигове на съзерцателност, които сливат природа и автор в едно. За да се появи рожбата – творбата, на която се наслаждаваме и пред която притихваме. Като пред икона. За да ни напомни за Божията искра и Осенението“, каза кураторът на изложбата Бисер Тошев и насочи разговора към учителя на Милен Аврамов – покойния ломски художник и педагог Кирил Апостолов, с въпроса кой го е открил за изкуството?
„Рисувам от дете, но учителят ми Кирил Апостолов е този, който ми подсказа, че имам талант и трябва да се отдам на изкуството. Вечна му памет. Безкрайно му благодаря! От всичко най-много обичам да рисувам Лом. Обожавам да събирам гледки от Лом, които заживяват като петна в мен, които после пресъздавам с четката. Винаги ще рисувам Лом. Благодаря, роден Лом“, каза развълнуваният художник.
Досегът с творчеството на Милен Аврамов продължи със селфита, светкавици и наздравици до късна вечер, а нетърпеливи посетители чакаха пред галерията от ранни зори.
Изложбата с тихите, нежни акварели на Милен Аврамов ще бъде достъпна до края на юли.
Заповядайте!

09/07/2026

„Взаимодействие между детската градина и семейството - съвременни форми на партньорство“, бе темата на обучението на педагозите от ДГ №7 „Калинка“ в град Сиде, Турция. Резултатите от образователния проект, който се реализира по Програма Еразъм +, бяха представени от екипа на детската градина пред родители и медии.

„Избрахме тази тема, защото детската градина, с активното участие и на родителите, заема важна част от живота на детето през първите най-важни седем години, когато се развиват основните човешки дейности – игра, познание и предметно-практическа дейност. Чрез възпитание и обучение детето развива усвояване на знания, умения и навици, социални способности за общуване и комуникация, социално ориентирано поведение в природата и обществото, създава представи за заобикалящата действителност, развива креативни способности и самостоятелност на личността, когнитивна и психомоторна компетентност, възпитава нравствени норми, правила и идеали.“ – каза директорът на „Калинка“ Евелина Мишонова. Колективът на детската градина бе поздравен от зам.-кмета Хилда Владимирова и Анжело Иванов – директор ХДМС в Община Лом.

По време на обучението в Сиде, който се намира в регион Анталия, ломските педагози посетиха две детски градини и едно училище с групи за предучилищно образование. Участниците имаха възможност да наблюдават организацията на образователната среда, методите на работа с децата, формите на взаимодействие с родителите и прилагането на различни педагогически подходи. Срещите с колеги от приемащите институции създадоха условия за професионален обмен, споделяне на опит и обсъждане на предизвикателствата в съвременното образование.

Особено впечатление направиха практиките, насочени към създаване на позитивна образователна среда, насърчаване на детската активност и изграждане на ефективно партньорство между учители, деца и родители. Наблюдаваните дейности потвърдиха значението на сътрудничеството между всички участници в образователния процес за постигане на качествено и приобщаващо образование.

В края на обучението педагозите от ДГ №7 „Калинка“ получиха сертификати за успешно завършен курс, удостоверяващи придобитите знания и умения. Натрупаният опит педагогическия колектив вече намира приложение в ежедневната работа с децата и техните семейства и утвърждава детската градина като модерна образователна институция, отворена към европейския опит и международното сътрудничество.