21/03/2026
Потайният и "срамежлив" роднина на белия щъркел
Може би много хора, когато чуят словосъчетанието "черен щъркел", няма да повярват или биха се учудили дали такъв съществува. Да, скъпи приятели, има такъв вид птица - черният щъркел (Ciconia nigra). Еволюционно той е близък родственик с добре познатият ви бял щъркел (Ciconia ciconia), но е почти изцяло черен, с изключение на корема, който е бял. Подобно на белия щъркел, клюнът и краката са яркочервени. Тъмните части на оперението при младите черни щъркели са тъмнокафяви, клюнът и краката са сиво-зелени.
Големи са разликите и в поведението на двата вида. Докато белият щъркел гнезди основно в селища и задължително близо до хората, то черният избягва среща с човека ("срамува се да се показва пред хора") и винаги гнезди далеч от него. Има два типа хабитати, в които видът обитава - скални масиви (основно в Северна България) и гори (Южна България, включително и Странджа), много често край недостъпни за човека влажни зони. В скалите той си прави гнездата по корнизи, в проломи и ниши, а в горите гнезди по големи и стари дървета.
В горските местообитания на територията на Природен парк "Странджа" са открити гнезда на черни щъркели на няколко места, като например в м. Бялата вода в землището на едноименното село, край р. Папийско дере в землището на с. Варвара и др. Популацията на вида в границите на Парка е оценена на 13 - 14 двойки.
Храната се състои предимно от риба, по-рядко от белия щъркел се храни с жаби и други земноводни. Яде също така влечуги, гризачи, насекоми, мекотели и др.
Подобно на белия си родственик, черният щъркел също е прелетен вид, но в сравнение с него долита по-рано (в края на февруари) и отлита по-късно (в средата на октомври). В последните години се наблюдава и все по-често оставане на отделни групи черни щъркели в България и през зимата, като например няколкото десетки птици, които от 1978 г. досега редовно зимуват в оризищата край гр. Пловдив. Гнезовият период започва в края на март. Снася от 2 до 6 яйца, обикновено 3 - 5. Мътят и двамата родители, като се редуват, в продължение на 35 - 38 дни. Малките излитат от гнездото в края на юли, като 1 - 2 седмици след това възрастните птици продължават да хранят и да се грижат за тях.
Черният щъркел е рядък и защитен в България и Европа вид, включен в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, както и в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (Директива за птиците). Вписан е в Червената книга на България, с категория "Уязвим". Строго защитен е и съгласно приложение II на Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания. Видът е силно уязвим от човешката дейност, сред най-големите заплахи за оцеляването му са безпокойството от страна на хората, нерегламентираното унищожаване на неговите местообитания, пресушаването и замърсяването на водоемите териториите, където е съсредоточена хранителната му база. С цел опазването на вида е необходимо да не смущаваме птиците при походи сред природата, особено през размножителния период, да не изхвърляме отпадъци, замърсявайки околната среда, при провеждане на горскостопански мероприятия е необходимо да се ограничи добивът на дървесина в места където има гнезда на черни щъркели. Така например, в някои ръководства за определяне и поддържане на благоприятния природозащитен статус на видовете, са описани препоръки да не се извършват безпокойство и горскостопански дейности в радиус по-малко от 300 м от такива гнезда. Само при предприемането на такива действия с цел опазването на черния щъркел, той ще може да оцелее и занапред.
Милен Рашков
биолог в ДПП "Странджа"
снимки: Интернет и архив на ДПП "Странджа"
Дирекция на Природен парк "Странджа"
