01/08/2026
Приятели и съмишленици,
В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание — свещен момент за равносметка, приемственост и отговорност пред националното дело, идва време за честен преглед на изминатия път и състоянието на Организацията.
Сдружение „ВМРО – Иван Михайлов“ възстановява своята дейност.
На заседание на Управителния съвет на Сдружението бе направена равносметка на изминалите няколко месеца, през които бяхме взели решение да замразим дейността си. Причината беше актуалната предизборна обстановка и вечните оправдания, които търси за провалите си настоящото ръководство на ПП „ВМРО-БНД“.
Не изразихме публично мнението си нито за поредното неучастие на избори, нито за продължаващата идейна подмяна и на Организацията, за да не намалим шансовете за политическо представителство на наши съмишленици.
Днес, когато изборите, структурирането на новата власт и първите ѝ стъпки са вече факт, е редно да се направят и някои равносметки. Видно е, че Румен Радев прие подкрепата на ВМРО и това не е чудно – в мандата му на президент е имало координация с нас по темата Македония и дори срещи с триумвирата или отделни негови представители. Ясен знак е, че макар безусловно подкрепящ, Каракачанов не получи подобна среща. На партията бяха предложени само неизбираеми места в листите, а така шумно рекламираният успех с преференции на Борислав Георгиев е лесно обясним с високия му персонален резултат, заради който винаги е бил канен в листите на ВМРО като гражданска квота. Възможност за реализация в изпълнителната власт не получи никой наш съмишленик.
По-лошото е, че няма информация за каквито и да е споразумения за идеи и политики.
„Прогресивна България“ не пое нито един публичен ангажимент към Организацията. Сред първите ѝ инициативи бе да върнат безконтролното гласуване в Турция, а въпреки формалните декларации против това на Каракачанов и кликата му, „техният“ депутат гласува „за“ законопроекта. Стои въпросът защо тази и други позиции не са били договорени предварително. И договаряно ли е изобщо нещо за каузата, или тази подкрепа е своеобразна „такса спокойствие“ за лидера на партията и негови близки срещу преследване за делата им в изпълнителната власт.
Впрочем на всички, симпатизирали някога на ВМРО, прави впечатление „изчезването“ на Организацията от публичното пространство – няма дейност, идеи, кампании. Участията в различни телевизии на Каракачанов са в качеството му на „анализатор“ и защитник на путинистки тези. Те нанасят непоправима вреда на образа на партията като дясна, консервативна и суверенистка формация. Освен че не носят никакви електорални ползи, те са на път да направят ВМРО неприемлива за нормалните формации в десния спектър. Настоящият лидер е със сигурност крайно неприемлив за всички не само заради сегашните си позиции, но и заради миналите си обвързаности с Борисов и Пеевски.
Днес, почти три години след „завръщането“ му, е видно за всички, че той тежи на ВМРО, не създава възможности и политически алтернативи, а води Организацията към необратима маргинализация. Не е трудно сам да осъзнае вредите, които носи за каузата, а и позора, който ще тегне над името му, затова го призоваваме незабавно да подаде оставка и да помисли за заместник, който да изкара остатъка от мандата му.
