Бѐльово е село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.
Разположено е в западните склонове на Южен Пирин на надморска височина около 700 метра.
В Бельово се намира една от най-големите църкви в Югозападна България - "Успение Богородично". Още пет стари храма са част от дъховния облик на китното пиринско село.
Землището на Бельово е заселено от дълбока древност. В местността Дв
орището западно от селото има останки от антично селище. В местността Бельовско полене също западно от селото са запазени следи от Късната Античност и Средновековието. Останки от селища, съществували през Античността, Средновековието и османския период, са открити западно от селото в местностите Рамнището и Стражица, и източно, в местността „Свети Илия“. В района са намерени надгробни мраморни плочи от 2 – 3 век след Христа и плоча с посвещение на Тракийския конник от 221 г.
Съществуват различни народни предания относно произхода на селото. Според едно предание като пръв заселник на сегашното село се счита Бельо (Гяур Бельо). Той, преоблечен като невеста убива бея на Мелник и спасява годеницата си от поругаване. После побягва в планината и основава селото, което почва да носи неговото име. Друго народно предание свързва името на селото с наличието на варовик в околностите му, от който се произвеждала вар. Така този бял строителен материал дал името на селото – Бельово.
Първите писмени сведения за Бельово са в османски регистри от 1611 – 1617 г. и 1623 – 1625 г., в които селото е споменато със съответно 93 и 80 немюсюлмански домакинства. През 19 век наред със земеделието и животновъдството се развиват и железодобивът, железообработката и свързаните с тях въглярство. Край Бельовска река е имало пехци и самокови. Рудата е била закупувана основно от селата Каракьой, Драмско, Кърчово и Крушево, Демирхисарско. Полученото желязо се обработвало в 2 – 3 работилници (кузни). Изработваните желязо на пръти, палешници, мотики, подкови, дикли и др. се продавали в градовете Валовища, Сяр и Солун. През втората половина на XIX век, поради силната конкуренция на западноевропейската металургия на османския пазар, повечето занаяти, свързани с металодобивът и металообработването, западат.
През 1872 или 1873 година в селото е построена църквата „Свети Атанасий“, изписана от българския зограф Милош Яковлев.
През 19 век Бельово е чисто българско селище, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Белово (Biélovo) е посочено като село с 160 домакинства, като жителите му са 550 българи.[4
