03/07/2026
❤150
Иван Преснаков - един от осемте "бунтовници" в Севлиевско, осъдени на смърт и обесени за участието си в организацията хода на Българското въстание. Посрещнал смъртта на 2 юли 1876, заедно с Христо Филев от Кръвеник, Павли Венков, Велчо Ночев и свещ. Радион Попмихов от Ново село и Никола дабев от Севлиево. Седмица преди това по пътя на безсмъртието си поемат Стефан Пешев и Йонко Карагьозов.
❤Вечна им памет!
Иван Михалев Преснаков е роден в Севлиево през 1852г., пето дете в голямото семейство на Михал Преснаков, преселник от Ловнидол. Завършва Хаджистояновото училище. Захваща се с терзийство и търговия и отваря магазин до този на баща си. Създава семейство със севлиевката Ганка Иванова Яранова. Скоро се ражда и единственото им дете – Стефания.
Неговите интереси и стремления обаче не се заключават в кръга на семейството и работата в магазина. Заедно с близките си приятели Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Ватьо Манев, той е един от активните членове на читалище “Росица” от първите години след създаването му. Силно любознателен, Иван Преснаков е и сред спомоществувателите на книгата на отец Матей Преображенски, известен в Севлиевско сподвижник на Левски, издадена през 1872г. Разбира се, че изборът не е случаен. Известният историк Христо Йонков допуска, че заедно с Карагьозов и Пешев, той е бил посветен в революционните кроежи още на комитета, създаден в Севлиево от Апостола.
Преснаков е един от основателите при възстановяването на Севлиевския РК през март 1875г. При сформиране на ръководство е избран за агитатор на революционната идея в околията. След полагането на клетва изцяло се отдава на святото дело. Скромността и авторитетът, който има като занаятчия и честен търговец му помагат за привличане на нови съмишленици. Заедно с Пешев закупуват оръжие и барут, събират срещу разписка пари за комитетските нужди, като самият той, според неговите първи биографи, “...за нуждите на Комитета не си скъпял никога кесията”.
По време на една от обиколките в Балканския край, в края на април 1876г. Пешев и Преснаков научават вестта за избухналото в Южна България въстание. Преснаков е изпратен в Габрово, за да уточни в тамошния комитет действията за обявяване на въстанието в нашия край. На връщане той се отбива в някои балкански села, за да ги извести и подготви за очакваното събитие. Когато се връща в Севлиево, научава за залавянето на Пешев и някои други революционери. Успява да се срещне с Карагьозов, за да унищожат някои компрометиращи ги материали и се укрива в бащината си къща, неможейки да излезе в Балкана тъй като изходните пътища от града били завардени. Според някои изследователи след предателство Преснаков е заловен, разпитван в Севлиевския конак и откаран в Търново. След дълго следствие и надежди за амнистия, на 2 юли е обесен на площада в Севлиево.
Единствено Иван Преснаков от осемте ръководители на въстанието в Севлиевско е погребан при църквата “Св.Пр.Илия”. През 1995г. върху северната и страна бе поставена скромна възпоменателна плоча.
Ивета Миленова, Исторически музей Севлиево