Държавен архив Силистра

11/08/2026

По повод 75 години от създаването на архивите в България в рубриката „Хората в архивите“, днес Ви представяме Милена Колева, която сама ни написа няколко думи за времето, прекарано в архива...
„Казвам се Милена Колева. В Държавен архив Силистра работих 8 години. Още от първия ми работен ден почувствах толерантността, разбирателството и сплотеността на колектива. Нямаше интриги, заяждане и изтъкване кой е по по най. Всеки от колегите имаше готовност да помогне на другия, въпреки многото работа, която той самия имаше.
Да работиш в Държавен архив е чест и отговорност. За мен, да работя с този колектив, в тази институция, беше наистина така. Щастлива съм и се гордея с това, че последните години от трудовия си стаж съм отдала на архивното дело и на Отдел „Държавен архив” град Силистра.
Започването ми на работа в Отдел „Държавен архив” Силистра беше съвсем неочаквано за мен и бях много притеснена как ще се справя. Благодарение на госпожа Кюшелиева обаче нещата потръгнаха много добре. Тя повярва в мен, за което съм й много благодарна.
При постъпването ми, госпожа Юлия Кюшелиева ме въведе в работата в читалнята, а Огнян Георгиев беше моят първи ментор – научи ме каква огромна ценност са документите, как да работя с тях, как да предоставям информация на читатели и посетители. Марина Василева, с нейната безкрайна толерантност, винаги се отзоваваше на моя „вик за помощ”. Драгомира Тодорова винаги е била към мен коректна и ентусиазирана в работата си. Ивелина Костадинова с огромно търпение се отзоваваше за всяко мое незнание по отношение на информационните технологии. На Валя Иванова предадох поста при пенсионирането си и се надявам да съм й предала старанието, прецизността и всеотдайността в работата с архивни документи.
Изразявам огромната си признателност, че имах късмета да работя в тази институция, с такива колеги ! Пожелавам ви успех във всички начинания, колеги! Пазете архивното дело и традициите на този славен екип!“

07/08/2026

Консервирането – вкусът на лятото, запазен за зимата
Лятото е времето, когато градините даряват богатата си реколта. Именно през юли, август и началото на септември плодовете и зеленчуците достигат своята естествена зрялост – тогава са най-богати на вкус, аромат и хранителни вещества. Затова именно този период е най-подходящ за тяхното консервиране.
Още от миналото българските домакинства са превръщали прибирането на реколтата в истински семеен ритуал. Подбраните внимателно плодове и зеленчуци се измивали, сортирали и преработвали веднага след брането, за да запазят свежестта си. Компоти, сладка, конфитюри, лютеница, туршии и различни видове консерви осигурявали вкуса на лятото през дългите зимни месеци.
Наред с домашното консервиране, през втората половина на ХХ век значителна роля за преработката на селскостопанската продукция има и консервната промишленост. В Силистра едно от емблематичните предприятия е консервна фабрика „Нектар“, чиито продукти са достигали до трапезите на хиляди семейства в страната и чужбина. Нейните характерни етикети, които са част от документалния фонд на фабриката, съхраняван в ДА – Силистра, винаги ще пазят спомена за качествената българска продукция и за труда на поколения работници.
Както бурканът съхранява вкуса на лятото, така архивът съхранява вкуса на историята.
Нека пазим спомените!

01/08/2026

1 август – Ден на градинаря
На 1 август в България се отбелязва денят на хората, които се грижат професионално или за удоволствие за цветята, зеленчуците и овошките. Те отдават своя труд, търпение и любов и превръщат всяко кътче от природата в красота и хармония.
Покровител на градинарите е Свети мъченик Фока, който направил зеленчукова градина в близост до морето, за да осигурява препитание , но част от произведените зеленчуци слагал на пътя, за да си вземат всички нуждаещи минувачи.
Честит празник, градинари! Пожелаваме здраве, богата реколта и удовлетворение от неуморния труд и благодарим за прекрасните български плодове, зеленчуци, овошки и цветя!

30/07/2026

По повод 75 г. от създаването на архивите в България, днес в поредицата „Интересното в архивите“ ви представяме Женската благотворителност в служба на обществото.
Сред документите, съхранявани в Държавен архив – Силистра, се пазят свидетелства за дейността на Българското женско благотворително дружество „Добродетелка“ – организация, оставила трайна следа в обществения живот на Силистра през годините на румънската окупация на Южна Добруджа.
Дружеството е основано през 1931 г., когато част от дамската секция на Българското културно общество (БКО) – водещата обществена институция на българите в Силистра, която се грижи за културните институции и българските училища – се обособява като самостоятелно женско благотворително дружество „Добродетелка“. Основната му мисия е да подпомага бедните деца, обучаващи се в местните български училища, като осигурява трапезария, дрехи, обувки и учебни пособия. Необходимите средства се набират чрез членски внос, доброволни дарения и организиране на благотворителни инициативи – ярък пример за силата на обществената солидарност.
Особено интересен архивен документ е Уставът на дружеството, изработен малко след неговото основаване. В него подробно са определени целите на организацията, правата и задълженията на членовете, управлението на дружеството, както и начинът за разходване на събраните средства. Този документ е ценен свидетел за силата на гражданската инициатива и обществената солидарност. Той ни разкрива как, дори в трудни исторически времена, обединените усилия на будни и съпричастни жени допринасят за опазването на българската идентичност и за подкрепата на бъдещите поколения. След много трудни за организацията години и под давление на българската власт, през 1940 г. дамската секция при БКО се обединява формално с дружество „Добродетелка“ и се възобновява прекъсналото през 1913 г. дейността си женско дружество „Доброжелателка“, което продължава и разширява благотворителната мисия. Документите, съхранявани в Държавен архив – Силистра, проследяват неговата дейност до 1951 г.
Архивните документи ни напомнят, че зад всяка благотворителна инициатива стоят хора с големи сърца, които, дори в трудни времена, намират сили да подкрепят най-нуждаещите се. Пазейки тези свидетелства, съхраняваме паметта за добротворството, съпричастността и силата на общността.

29/07/2026

Скъпи приятели и последователи,
В рубриката „Ценни книги“, този месец Ви представяме споменни разкази „Когато губя – печеля“ от Иван Байчев. Книгата е част от архивното богатство на Държавен архив – Силистра и е заведена в личния фонд на „Байчев, Иван Василев (1922 – 2002)“.
Иван Байчев е дългогодишен учител и общественик. Роден е на 12.03.1922 г. в гр. Горна Оряховица. През 1943 г. завършва Педагогическия институт в Шумен. Избира да започне професионалния си път в Добруджа, защото дълбоко в себе си вече я обича. За това голяма роля изиграват Йовковите разкази. Учител е в с. Рилци, а след това в с. Дончево, област Добрич. Заемал е поста директор или зам.-директор на: ОУ ,,Отец Паисий“, ОУ ,,Стефан Караджа“, ОУ ,,А. С. Макаренко“, Първа гимназия ,,Кл. Охридски“. На първи септември 1968 г. е назначен за директор на ОУ ,,Св.Св. Кирил и Методий“. С Указ на Държавния съвет от 1974 г. му е присъдено званието ,,Заслужил учител“. Освен като педагог е известен и като автор на книги, посветени на хората, училището и Добруджанския край.
Името на Иван Байчев продължава да обединява поколенията и да напомня за неговия принос и всеотдайност. Фактът, че Клубът на пенсионера носи неговото име е доказателство, че паметта за него е жива и че делото му не е забравено.
Творбата „Когато губя – печеля“ е послание към читателите, че всяка загуба може да се превърне в нещо по-добро. Това е и девизът на автора, който ни споделя житейската си философия за упоритостта, за работата, която трябва да се свърши, за уроците, които ни правят по-силни. На достъпен език и с искрен разказ ни отправя послание за достойнството на човека и неговата устойчивост. Споделя размисли и житейски уроци, породени от личния му опит и срещите с хора. Разкрива ни, че успехът невинаги се измерва с победи, а понякога е необходимо да приемем загубите, да извлечем поука от тях и да продължим напред с повече увереност.
Книгата „Когато губя – печеля“, ни напомня, че всяко изпитание може да се превърне в ново начало и вдъхновява читателя да открие смисъл дори в най-трудните житейски моменти.

28/07/2026

По повод 75 години от създаването на архивите в България в рубриката „Хората в архивите“ продължаваме да Ви представяме колеги, работили в Държавен архив – Силистра

17/07/2026

07/07/2026

По повод 75 години от създаването на архивите в България в рубриката „Хората в архивите“, днес Ви представяме Огнян Живков, който сам ни написа няколко изречения...

„Дядо Хаджи, започва наброските, на нещо като спомен, от тъдявашната архивна система.
Аз, се запознах с нея, още в края на седемдесетте, на една среща в тогавашния Младежки дом, покани ме, директора, Румен Маречков. Агитацията и представянето, на кандидатите, извършваше, Бати. /Йорго Савянов, гл. Специалист, първо направление/, а директорка ми бе – Гинка Силянова. Но фактически, първото ми появяване, в старата сграда на Архива, беше, през 1982 г. После, за кратко, съдбата ме хвърли, в Общински съвет за Култура.
И това, ми даде шанс, да се запозная и служа, с прекрасни колеги, като: кмета – Йордан Нейков, главния худ. на града Йордан Маринов, зам. кмета – г-жа Лаврентиева, Председателя, Георги Атанасов, и най-паче, неговия заместник -
Петьо Балев, една значима личност, за културата и архивистиката в нашия град, а последният – ми бе директор, до неговото пенсиониране. Благодаря, и за съветите, на Г. Атанасов и Д. Савова, че: да бъдеш близо, до извора на информацията – документа, е все едно, че си в цех, който съхранява, опазва и обнародва, най-ценната стока и най-голямото богатство, на земята – Инфото!
Тогава, при моето идване, колектива ни бе, тройно по-голям, от сега, малко над, една дузина служители. При все това, нека не забравяме, и неколцината пенсионери, бивши чиновници, все печени воеводи, които чинно ни помагаха, в доставянето и техническата обработка на документите...Компютъра, бе само, лелеена уфо мечта, каквито са сега: телепортацията, свободния полет до Луната и антигравитационните обувки, които, за секунди, щели да ни отнасят, чак до Австралия! Тук, между стените на Архива, ала отвътре, инсайд, вече ясно разбрах, че архивистиката, не е фасулска работа! Нейната методология, е доста сложна, и не напразно, вече в няколко ВУЗ-а, я има, тази специалност, като отделно обособена! Нали, скъпи приятели, като си извън пазаря, ти се струва, че всичко, е евтино, а то – не е! Същото, е и тук, когато си отстрани, на някоя длъжност, както дума г-н Харизанов, кръстника ми, ти се струва, че е лесна, и дремейки, си вземаш платата, незаслужено. В архива, не беше така! Бачкаше се, яко! Изключително натоварени, и поради лимитирания състав, са и колежките, днес! Хвала ви,момичета, че се справяте достойно, сплотени сте, работни и кадърни, под обединяващото ръководството, на Началника но Отдела! Живи и здрави, вие, и близките ви!
С кратки прекъсвания, и отново връщания, дето думаше Маринчето, на шега, или наистина, като боклуджа гарга, аз, скъпи приятели, прекарах, около половин век, в тази система. Не станах чинно добър архивист, щото аз, съм свободолюбива натура, трудно устоявам на бюрократичните, не иновационни и схоластични привички! ... Беседвал съм, тет а тет, с: Бойка Дзипалска, докато я водя, да види къщата, гдето е живяла в Сс, като юноша. Беседвал съм, и то откровено, с доста председатели, като: нашия съгражданин, Веско Методиев, после, много ми допадна мисленето, на Панто Колев...Имал съм, и сърдечени раздумки, и с: г-жа Бужашка, тя, комай, откри новия Архив!, Г. Бакалов, Мартин Иванов, пък и сегашния шеф – М. Груев. Въобще, скъпи млади колеги и приятели, през моя, около половинвековен престой в системата на архивите, съм сменил, може би, петнадесетина председатели, трима директори и двамина, н-к отдели! Не е малко това, нали! ...
И в заключение – спорна ви работа, неуморни труженици, на архивното поприще! Сполай, на вас, и вашите семейства! Напред и нагоре, към повечко посетители в читалнята, повечко обработени фондове и разбира се, достойно заплащане, на вашия качествен и фин труд! Към нови успехи!
Искрено ваш: Хаджията“

29/06/2026

29 юни – Международен ден на река Дунав

Днес, на 29 юни отбелязваме Международния ден на р. Дунав. През 1994 година на тази дата в София е подписана Конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав.
Реката е източник на живот, развитие и вдъхновение за много хора. За България, река Дунав има особено значение, тя е част от нашата история и природно богатство. Дунавският бряг съхранява уникални екосистеми, редки растителни и животински видове. На днешния ден демонстрираме общата си отговорност за опазването на реката и желанието ни да я направим по-сигурна и по-чиста. Насочваме вниманието си към необходимостта от отговорно отношение към водните ресурси и опазването на природното разнообразие.
Нека познаваме, ценим и обичаме река Дунав – нашето общо природно и културно наследство!

25/06/2026

По повод 75 г. от създаването на архивите в България, днес в поредицата „Интересното в архивите“ ви представяме Петър Иванов Железов, роден на 30 март 1900 г. в Силистра. Произхожда от занаятчийско семейство. Завършва средно образование в частната мъжка гимназия през 1918 г. Театралната си дейност започва през 1924 г., като член на любителската театрална секция. Първата му роля в театъра е Лонски в пиесата „Златното руно“. Талантливите му превъплащения – Ханс от „Дяволът“, Роберт от „Чест“, Никита от „Силата на мрака“, Звездомир от „Калната топка“, Проданов от „Скакалци“ и др. завладяват силистренската публика и оставят отпечатък в театралния живот на града ни.
Петър Железов е и активен участник и в обществения живот на Крайдунавския ни град. Той е секретар на търговското сдружение и член на ловното дружество. Жизнения му път приключва на 14 ноем. 1977 г.
Архивните документи, съхранени в „Държавен архив“ – Силистра пазят спомена за Петър Железов – талантлив самодеен актьор и активен общественик, допринесъл за развитието на културния живот в Силистра.