Симеон Велики дарил Ичера на своя най-верен болярин.
Селото е построено там, където в тракийско и римско време се издигала крепостта Сикера.
Сливенският Балкан се гордее с малките си селца, съхранили възрожденския бит. Ако сте любители на калдъръмени тесни улички и шарени черги, направете тази разходка. От Сливен хванете пътя за Котел, изходът за който се намира в североизточния край на града.
След около 28 км, когато прехвърлите билото, ще се озовете в малкото селце Ичера. Стопи ли се напролет снегът, отвори ли се пътят, тръгвайте.
В Ичера няма много забележителности, но можете да се разходите из селските криви улички и да разгледате запазените стари къщи. Посетете селската църква "Св. Димитър Солунски", строена през 1842 г. Ако тук ви хареса, можете да отседнете в един от трите хотела. Към всеки от тях има и ресторант.
Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към Сикера (Sicera) - ранносредновековна крепост от тракийски
или римски произход.
Отбелязана е на картите от 4-ти - 5-и век. Намирала се е в Сливенския балкан, точно на мястото на днешното село. Предполага се, че Ичера води началото си и името си тъкмо от тази крепост.
Легендите разказват, че Симеон Велики дарил селото и земите около него чак до нос Емине на най-верния си болярин като едно голямо "благодаря" за неговата преданост. Самият цар Симеон I често посещавал селото - обичал да ловува в околностите му, а и се твърди, че тук срещал момите с най-красиви очи в цяла България. Село Ичера е било много посещавано още от Сливенските боляри и воеводи. Наречено е още тогава "Царската одая" .
В своята дълга история селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828-1829 г. голяма част от селяните в полята Сливенско били принудени да избягат заради палежите на турците отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия.
Едно от тези села било с. Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, други се заселили в близки и по-далечни села, а четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар. В селото имало най-различни занаятчии: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи...
В Ичера било силно развито и животновъдството - хората гледали овце, кози, говеда и свине.
Въпреки каменистия терен в околностите на селото отглеждали се ечемик, царевица, овес, фий, пшеница, ръж, боб, леща, тръстика, слънчоглед, картофи.
Сега Ичера е подходящо място за селски туризъм, почивка и отдих както през зимата така и през лятото. Слави се като едно от най-красивите села в Стара планина, запазило своята неповторима автентичност и възрожденски дух. Историята се усеща още с първите стъпки, въздухът е невероятно чист и освежаващ, наоколо е обградено с гори и прекрасни слънчеви полянки, с много диви цветя, билки и гъби.
В селото са съхранени много къщи от Възрожденския период, които носят чертите на котленската възрожденска къща.
Те са изцяло от дърво и имат големи, просторни чардаци. В Копривщица, да речем, по таваните и вратите има прекрасни дърворезби. Тук такива няма, но къщите се отличават с нещо друго - стаите са особено големи, разположени са така, че да се огряват от слънцето през целия ден. Поради това изглеждат просторни, топли и уютни, а гледката от прозореца може да ви омагьоса задълго. Къщите в селото имат задължително и просторен двор, разположен зад големи дувари и тежка порта.
Селото се гордее и с красивата си църква "Свети Димитър Солунски", строена през 1842 г. А паметникът в центъра на Ичера пази спомена за опълченците и войниците, които е дало селото по време на Руско-турската освободителна война и войните за национално обединение.
Местното школо било създадено през 1820 г. като килийно училище. В него се е преподавало по оригиналния "Рибен буквар" на д-р Петър Берон. Старото училище е построено през 1892 г.
Отсядайки в Ичера, можете да посетите и близките до него Жеравна, Медвен, парк Сините камъни.
