08/05/2026
Заместник-посланикът на Германия в България, д-р Фредерик Ханке, разговаря с People of Sofia:
Казвам се Фредерик и съм роден преди 47 години в Хамбург, в северната част на Германия. Моите родители са лекари. Имам петима братя и сестри. В семейството ми образованието винаги е било изключително важно. Дядо ми беше изследовател и дипломат към Обединените нации. Другият ми дядо беше търговец. И въпреки това самите ние не разполагахме с много средства.
- Как изглежда животът на едно дете с толкова много братя и сестри?
- Като дете с петима братя и сестри трябва да бъдеш дипломат (усмихва се). Това означава непрекъснати преговори и борба. Когато за вечеря има любимите на всички макарони със сирене, трябва да действаш така, че да остане и за теб. Може би да си по-хитър. Това беше моето всекидневие.
Играех много футбол с приятелите си. Обикаляхме из квартала. Играехме и компютърни игри. Прекарвахме много време заедно. Много по-леко ни беше, детството ни беше по-безоблачно, отколкото е за децата днес. Нямаше смартфони, където постоянно да сме достъпни. Като погледна децата днес, от една страна, наистина им завиждам. Защото нямат възможност да скучаят. Могат постоянно да прекарват време на таблета си, могат да видят всичко, каквото искат. Могат да си стоят вкъщи и да прекарат целия ден така. От друга страна, прекарват често времето си по този начин. Твърде често. Вместо както ние го правехме - след училище се срещахме и просто тръгвахме на някъде. Казвахме си: сега ще играем на това — аз съм каубой, после съм полицай, а след това - астронавт…
Първото ми професионално желание беше да стана шофьор на автобус. За мен беше наистина невероятна представата да седиш на удобната седалка, да държиш кормилото и да имаш пред себе си много цветни копчета. Виждах шофьорите като крале в своето собствено кралство. След това исках да стана и богат. Исках да стана златар, защото предполагах, че златарите, работейки със злато, трябва да са богати. После някой ми каза, че е по-добре да стана банкер, защото тогава наистина ще забогатея. Сигурно е така. После обаче се отказах от тази идея за богатството. Защото в интерес на истината, откакто навърших 18 години, исках да стана дипломат. Исках да видя света и да го разбера. И имам късмет, че наистина ми се получи.
- Труден ли е пътят от, примерно, младежките ви мечти да станете шофьор и богат човек, до това реално да започнете да работите като дипломат - през какво се минава?
- Летвата е висока, има много препятствия. Първо трябва да се преминат входните тестове — изпитите са тежки. Държи се изпит по езици. Има и психологически тест. Но реалната трудност беше друга. Защото тази професия човек не я практикува сам. Той я практикува заедно със семейството си. А съпругата ми е също изключително добре образована. Тя е доктор по юридическите науки. Адвокат със собствена кантора. И когато решиш да станеш дипломат, това означава, че всъщност трябва да се откажеш от доста неща. Имаше един момент, малко преди да стана дипломат, когато бях готов да се откажа от мечтаната професия. Бракът ми беше по-важен. Но от любов към мен съпругата ми се съгласи да пожертва кариерата си, за да мога аз да осъществя мечтата си.
- Как се запознахте? Каква е вашата романтична история? Любов от пръв поглед. Или…?
- Запознахме се в университета в Хамбург. Мисля, че това беше любов от пръв поглед. Виждах как ме гледа. Погледът ѝ - мил, интелигентен, до някаква степен и малко дързък, а тя беше много красива. И все още е. Тя казва, че в началото някак си не съм ѝ харесвал. В университета бях такъв типаж, който на лекции винаги седи на първия ред и след като професорът приключи и започне да си събира нещата, е този, който винаги вдига ръка и задава въпрос. С други думи - „натегач". И жена ми се е питала: кой е този зубър най-отпред? Но все пак си мисля, че отношението ѝ не е било толкова отрицателно, колкото казва (усмихва се). Днес имаме две деца.
- Как дойдохте в България?
- Като дипломати винаги получаваме списък с близо сто свободни позиции. Тъй като имаме две деца, трябва да изберем дестинация, където има немско училище. От всички свободни позиции България беше най-добрата възможна опция. Извън това, ако трябва да съм честен, лично мен ме привличат Африка и Азия - не съм голям почитател на Ню Йорк, Брюксел или Лондон. За мен тези градове са скучни. Предпочитам по-приключенски дестинации.
- От колко време сте в България?
- От миналото лято.
- Как ви се видя България?
- Съвсем в началото това за мен бе оказана чест. Заради тази изключителна приятелска настроеност към Германия в България, германските супермаркети, германските компании. И уважението към немския език — то изключително много ме впечатли. Аз съм бил на много места по света, но такъв респект по отношение на Германия няма. Това е голяма чест за човек, който представлява Германия.
- Каква е разликата с другите места, където сте били? Тук може ли да стане като в Швейцария , както често се сравняваме с нея?
- България въобще не би трябвало да се опитва да стане като Швейцария. Защото в много отношения е по-красива. Историята на България е толкова стара и толкова дълбока и многопластова — почти като на никоя друга страна в света. И мисля, че българите са много взискателни по един положителен начин. Това е вашата страна и това се чувства. И имате определени изисквания към страната си. Което е различно от Близкия изток — Азербайджан, например.
Изключително бях впечатлен от стотиците хиляди хора, които излязоха през декември по площадите — пред парламента и пред президентството. Защото това бяха преди всичко млади хора, които казват… първо — нов бюджет, а после казват, че искат друго политическа управление. Исканията им се развиват в посока правова държава и нова система. Това ми се видя доста силно послание — този вик, този крясък за справедливост, представен по един изключително демократичен, базисен за демокрацията начин. Това много ме впечатли. Особено във време, в което хората предпочитат да изказват мнението си основно в интернет.
- Не е ли всъщност това да си родолюбец - да си европеец? Да живееш добре, да се спазват законите, да има правосъдие, държавата ти да просперира - точно европейските черти. Това са и националните идеали на нашия революционер Левски, който се е борел за свободна европейска държава. Това в контекста на антиевропейската пропаганда, която сега е много използвана тук.
- Мисля, че да. Да се види, че собствената национална култура може наистина да се развива и да бъде също толкова многопластова в общоевропейския контекст. И че тези европейски ценности могат да бъдат реалност и са част — дълбоко вкоренени в националната култура. Европа е общото ни минало, настояще и бъдеще. Освен това България наскоро направи още една значима крачка напред в посока Европа с въвеждането на еврото като национална валута. Това също беше много силно послание. През последните години Европа преживява много труден период. Именно в тези времена България настоятелно и последователно изпълни и спази критериите, за да бъде приета в тесния кръг на Европа. С това, че еврото вече е тук българите вече са свързани с португалците, ирландците, германците. Ние сме едно семейство. Ние сме заедно в една общност и не можем да бъдем разделени. И с това България стана един пътеводен знак за другите страни. Румъния и Унгария гледат към България и завиждат на това, което вече е постигнала.
- Вие сте живели в Германия, когато се въвежда еврото там?
- Тогава, както тук сега, всички си мислеха, че дойчмарката свършва и не искаха да приемат еврото, не искаха да плащат в евро. Чувстваха се притиснати да приемат еврото. Още повече, че дойчмарката беше символ на стабилност в цяла Европа. Но въпреки това искам да кажа, че в България е подобно, но и различно. В България има повече хора, които разполагат с по-малко средства и тогава страхът става екзистенциален — много по-съществен. И затова мисля, че тази крачка беше още по-смела за България. В крайна сметка се видя, че това не е проблем. Еврото е тук и виждаме, че страховете не бяха основателни. Но въпреки това бих казал — майка ми, например, ако иска да каже, че нещо е поскъпнало много, казва: „Шоколадът струваше една марка навремето, а сега е евро и петдесет." Забравя, че за 25 години инфлацията си е казала думата. И компютърът, който тогава е струвал 2000 марки, струва 350 евро днес. И винаги така ще бъде.
- Тук постоянно ни внушават, че Европа загива, че ще ни се отнеме идентичността - една натрапчива националистическа пропаганда?
- Живеем в най-трудните времена след Втората световна война. Русия нападна със своя армия една съседка, Украйна — наша, европейска страна. В момента наборниците и войската в Русия се разширяват с много повече от това, което е необходимо за войната в Украйна. Върховната представителка за външна политика на Европейския съюз Кая Калас и федералният канцлер Мерц са обявили, че Русия може да нападне Европа около 2029 година. Едновременно с това стари приятели развиват нови практики. Тръмп е във Вашингтон, а китайците използват редкоземни метали, за да поставят под натиск и да притиснат нашата икономика. В този свят можем да се наложим и да се защитим само като обединена Европа. Това е много просто. Едновременно с това българската култура продължава да съществува. Това е прекрасен език, храната и напитките са много вкусни. Изключително впечатляваща история, прекрасна природа и много гостоприемни хора. Никой не иска да унищожи това. Никой не ги заплашва и никой не иска да го отнеме. Напротив — има още нещо, което се добавя към всичко това: европейската идентичност. Българите заедно с германците — това е европейската идентичност, която ни свързва и с французите например. Всичко това е една общност. Местата, които ни свързват, ни правят по-силни. И аз като дипломат и като човек се гордея с това, че ние в тези трудни времена — както германци, така и българи — вървим заедно, за да защитим Европа и да я направим по-силна.
- Ние не искаме сами да си пием ракията, истинският патриот иска да я популяризира в целия свят и всички да пият българска ракия.
- Това ме кара да се усмихвам, но всъщност в действителност е така. Защото това е хубавата страна на чувството за национална принадлежност. Но национализмът има и своята тъмна страна — егоистична страна, на която светът е бил свидетел например през Втората световна война. Ние сме се развили, напреднали сме от тогава. Но в момента я наблюдаваме в някои страни като Русия.
- Един последен въпрос — какво бихте искали да видите в България след края на Вашия мандат?
- Аз си пожелавам България да продължи да върви по този европейски път, по който вече е тръгнала и по който върви. Особено в тези бурни времена. Ще ми се българите да разберат, че тяхното благосъстояние се базира и се основава и върху Европейския съюз. Когато България стана член на Европейския съюз преди 19 години, брутният вътрешен продукт на глава от населението беше горе-долу колкото в Сърбия. Малко по-малко, но около 4500 евро на глава от населението. Сърбия се разви добре оттогава - в момента там БВП-то е малко над 12 000 евро на глава от населението. А в България вече е почти 17 000 евро. Това ясно показва предимствата на Европейския съюз - и в икономически аспект.
Фредерик Ханке,
заместник-посланик на Германия/ Deutsche Botschaft Sofia
