What are the opening hours?

Monday 09:00 - 18:30 Tuesday 09:00 - 18:30 Wednesday 09:00 - 18:30 Thursday 09:00 - 18:30 Friday 09:00 - 18:30

http://www.archives.government.bg/

Държавна агенция „Архиви“ - Archives State Agency, Sofia (2026)

17/08/2026

Хората в архивите*

Асен Тодоров: добър в играта на можене

Асен Тодоров е колегата, който разбира от толкова много работи, че е по-лесно да се каже от какво не разбира. От математика и поправка на коли, е отговорът. Негово портфолио би съдържало компютърни магии, добре наострен редакторски скалпел, изготвяне на картички със закачлив дизайн за рожденици, завидна грамотност, изрядни преводи от латински, добро имитаторско майсторство, хапливо чувство за хумор, чувствителност по отношение на работната среда и трудовите права.
Асен Тодоров е държавен експерт в отдел „Издателска и информационна дейност“ на Дирекция „Публичност на архивите“. Роден е в София през 1986 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ (Класическата гимназия) през 2005 година, а през 2009 г. – СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Класическа филология“. Впоследствие завършва магистратура „Дигитален маркетинг и уебдизайн“. Първите 7 години след дипломирането си преподава старогръцки език в гимназията майка. После пораства и започва работа в държавните архиви.

1. Кога и как станахте част от екипа на ДАА?
През 2018 г. получих възможност да започна работа по заместване в Агенцията в дирекция „Публичност на архивите“, отдел „Издателска и информационна дейност“. Колегата, която замествах, беше излязла в майчинство. След това се явих на външен конкурс и спечелих постоянно място. В момента съм държавен експерт в същата дирекция и същия отдел. Редактор съм на списание „Архивен преглед“, което се занимава с въпроси на архивната теория и практика. Подбирам и редактирам статиите за изданието, така научавам страшно интересни неща. В последната книжка, която предстои да излезе, сме включили непубликуван османотурски документ за българо-турските отношения в навечерието на Първата световна война, също разрешителното, издадено на Макгахан, чрез което му се позволява да проведе разследване в Османската империя след погрома на Априлското въстание. Работил съм по няколко издания от поредицата на ДАА „Архивите говорят“ – главно за ватиканските извори за българските земи, които са на латински език. Преводът на някои останали непреведени документи си беше чисто предизвикателство. Подготвен за издаване е и документалният масив на Александър Екзарх, но все още чака ред, а той е личност, която е дала всичко от себе си за родината. Друга основна част от работата ми е свързана с администрирането и създаването на новите уебсайтове на Агенцията. Това е наистина специфична задача и изисква ноухау, което няма как да бъде научено, без човек да го е работил.

2. Разкажете за интересни архивни документи, с които сте работили.
С най-голям интерес и възхищение съм работил с документите на Васил Левски, Александър Екзарх и ватиканските извори за българската история.

3. Кое Ви удовлетворява в работата?
На първо място, възможността да черпя информация от извора. Досегът с архивните документи създава специфично усещане на умиротворение – същото, което човек изпитва, след като е разбрал и приел истината. Самата мисъл, че получаваш познание и яснота от първоизточника, дава отправна точка за надграждането на светоусещането по много въпроси. Архивите разказват историите на обикновените хора, които са повлияни от случващото се в общия план на историята. Именно обикновените хора обаче са преките участници в събитията и са тези, които оставят неизличим отпечатък върху събитийността, дори той да е леко в сянка за общественото познание. И точно това е една от главните мисии на архивите – да споделят историите на хората, които чрез своя обикновен на пръв поглед живот, са повлияли пряко или непряко върху случващото се.
Не на последно място, удовлетворението ми идва от факта, че работя в дирекция, в която хората сме свободомислещи, креативни, леко „странни птици“ със своите различия и „приличия“, но сме заедно не само в работата, а и до голяма степен и във всичко, което ни съпътства и извън нея. Единни сме и се подкрепяме, и дори разногласията ни способстват за това да се приемаме, каквито сме, което е незаменимо.

4. Споделете интересен спомен от архивите.
Интересните спомени са „криптирани“, не са за широка употреба.

5. Нещо специфично за вас самия?
Завършил съм курсове по графичен дизайн и това ми е хоби. Когато имам време, обичам да работя по нещо, което в повечето случаи си остава само за мен. Отморявам най-добре на вилата. Всеки мъченик с вила знае, че там непрекъснато има с какво да се занимава човек. Имам две немски овчарки – Марло и Сони, и двамата са на близо две години. Те правят живота ми по-пъстър и категорично потвърждават приказката, че кучето идва в живота на човек, за да му докаже, че верността не е приоритет на времето и на говоренето, а на действието. Обичам древните езици, античните цивилизации, обичам да гледам филми и сериали, и да чета. „Игра на тронове“ е велик!

*Рубриката е посветена на 75-годишнината от създаването на българските държавни архиви.

#ДържавнаАгенцияАрхиви #архиви #ХоратаВАрхивите

14/08/2026

🇧🇬„Бела съм, бела, юначе“ на Рожен🇧🇬

От поредицата за м. август: Пей, сърце!

Роженският събор се ражда от мъката на една раздяла. На 27 юли 1898 г. в деня на св. Панталеймон на поляните край прохода Рожен се събират жителите на три изкуствено разделени села – Проглед и останалите в Османската империя Момчиловци и Соколовци. Тогава границата между двете държави минава през връх Рожен. Инициатор на събора е отец Ангел Инджов – Комитата, революционер, деец на ВМОРО, сам изселник от от с. Соколовци.
До войните за национално обединение съборът на Рожен се превръща в традиционен повод за родови срещи, за песни и хора, за снимки на семейства и годеници. След войните съборът се възобновява, отново се въртят прочутите родопски чевермета и по поляните ручат каба гайди. Традицията е прекъсната около Втората световна война.
През август 1961 г. се провежда тридневен събор за народно творчество с надпяване. Участват 500 изпълнители, а посещението е изключително – 80 хиляди души се изкачват през дните на събора на роженските поляни. Фолклористи
записват близо хиляда автентични родопски песни. За първи път се изявява оркестърът „100 каба гайди”, оттук тръгва славата на любими народни певци като Валя Балканска, Христина Лютова, Надежда Хвойнева, Георги Чилингиров. Песента „Бела съм, бела, юначе“ става емблема на събора.
В организирането му има големи паузи. Мащабен събор има през 2000 г., когато по инициатива на президента Петър Стоянов Рожен е домакин на „общобългарска среща“ с емигранти от целия свят. Участват над 4000 изпълнители, вкл. и чуждестранни групи, изпълняващи български фолклор.
Съборът сега се прави през 4 години. Последният беше през 2023 г., следващият се пада да е през 2027 г.

Следете новите ни публикации всяка сряда и петък.

#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #България #СтариСнимки #събор #Рожен

12/08/2026

🇧🇬Хубава си, моя горо и ти, Копривщице🇧🇬

От поредицата за м. август: Пей, сърце!

Който не се е качвал на поляните над Копривщица по време на събора за народно творчество, трудно може да си представи електричеството във въздуха, създавано от радостта на участници и зрители, че са тук. Радост от красотата на природата, от извиращата отвсякъде музика и ритмизиращия тропот от танцуващи крака, от психеделичната пъстрота на носиите, от смесването на езици от всевъзможни краища на планетата (и японски, разбира се).
Първият копривщенски събор се провежда на 12 август 1965 г. в местността Войводенец над града. Копривщица е избрана заради миналото си, свързано с будители като Любен Каравелов, и запазената си възрожденска атмосфера. На откриването 30 калоферски гайдари изпълняват „Хубава си, моя горо", написана от композитора Георги Горанов по едноименната елегия на Каравелов (през 2014 г. песента е обявена официално за химн на Копривщица). Идеята за събора е на Георги Бояджиев, който дълги години оглавява редакцията за народна музика в Радио „София“, и е подкрепена от имена като Филип Кутев, Петко Стайнов, проф. Петър Динеков, Христо Вакарелски, Петър Букурещлиев. Държи се българският фолклор да бъде представян в автентичен вид, като присъжданите през годините от професионално жури златни, сребърни, бронзови медали и грамоти са
наистина ценна придобивка за певци и танцьори.
Още на първото издание участниците са близо 4000. През 2015 г. на сцените се качват вече над 14 000 души, като зрителите са над 200 000. Организатори по традиция са Министерството на културата, Община Копривщица, администрацията на Софийска област и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
През годините програмата на събора се допълва с представяне на обичаи, народни занаяти и медицина, детски игри. През 2016 г. идва и международното признание. Копривщенският събор е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Последното тринайсто поред издание беше на 8, 9 и 10 август 2025 г., следващото ще е през 2030 година, защото съборът се провежда на 5 години през първия уикенд на август.

Следете новите ни публикации всяка сряда и петък.

#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #България #СтариСнимки #Копривщица #БългарскиФолклор

10/08/2026

„Хората в архивите“*

Мирослава Кръстева: няма друга работа като моята

„Г-н началник, повръщаме ви 3 броя вериги и 3 броя белезници.“ Изречението е от масива с полицейски досиета до 1944 година и със смешно-тъжната си парадоксалност е останало в паметта на Мирослава Кръстева, началник отдел „Управление на архивни дейности“ в Главната дирекция „Архивна политика“. „Подготвяхме сайта с полицейските досиета на известни личности от периода преди 1944 г. (вж policefiles.archives.bg), когато попаднах на тази фраза. Премествали са затворници от един в друг затвор и от втория пишат на първия какъв инвентар им връщат.“ Няма друго такова усещане, каквото дава обработката на архивни документи – казва Мирослава, която работи в Държавния архив от 1999 година. – Тук намерих семейство, близки взаимоотношения с много хора, докато работех тук, се омъжих, родих и отгледах децата си.“

Мирослава Кръстева е завършила столичната 35-а гимназия, но след демократичните промени, когато училището вече носи името „Добри Войников“, а не „Михаил Калинин“ от времето на социализма. Заради добрите спомени оттам записва и двамата си синове, днес на 23 и 18 г., в прогимназиалния курс на същото училище. Завършва философия в Софийския университет. Годините са гладните 90-те и докато следва, си помага финансово, като шие. Започва работа Централния държавен архив в отдел „Лични фондове“ при Ива Бурилкова. Първият фонд, който обработва, е на художника Мирчо Качулев, нарисувал първата емблема на футболния клуб „Левски“ през 1922 година – син квадрат със стилизирана бяла буква „Л“, като мястото под буквата е разделено вертикално на жълто и червено полета.

Запомнила е и описанието на личните документи от фонда на участника в Преображенското въстание Димитър Попниколов. В него има кореспонденция, включително любовна, с девойка, която в писмата е обвинявана, че не откликва в достатъчна степен на чувствата на пишещия. „Тогава тези емоции много ме впечатлиха, може би защото и аз бях в особено емоционално състояние, бременна с втория ми син“, разказва Мирослава.

Друга интересна случка е с мъж с вид на клошар, предлагащ на архива картички с историческа стойност, за които твърди, че са писани от Михаил Маджаров, политик, публицист, първи преводач на Толстоевия роман „Война и мир“. Експертите на ДАА обаче установяват, че картичките са писани от съпругата му Мария. „Мислех, че няма да го разберете“, казал човекът на Мирослава, когато му съобщила кой е действителният автор на документите.

След второто майчинство Мирослава Кръстева продължава работата си в отдел „Обработка на архивни фондове“. После е повишена в длъжност и отива в „Отчетност и съхранение на архивните фондове“, а след това се прехвърля в Главната дирекция „Архивна политика“, където сега е началник отдел.
Извън работните ангажименти обича да си почива в селската им къща, прохладна с дърветата и лозите край нея. „Изключително удоволствие ми доставя общуването със синовете ми с тяхното чувство за ирония и самоирония. Също с грамотността им.“ За нея Мирослава благодари и на учителката им по български език и литература в 35-о СОУ г-жа Соколова. От малкия си син научава актуалния младежки сленг и значението на словосъчетания като „локални филмари“.
Големият син записва право, наследствено по линия на баща му, но след третата година се прехвърля в Нов български университет, в специалност Моден дизайн. Усетът за мода изглежда е наследствена черта в семейството, съдейки по маниера на обличане на самата Мирослава. Когато колежки я питат откъде са впечатляващите й рокли, тя загадъчно отвръща: „Те ме намират“.

*Рубриката е посветена на 75-годишнината от създаването на българските държавни архиви.

#ДържавнаАгенцияАрхиви #архиви #ХоратаВАрхивите

07/08/2026

Първо посещение на председателя на ДАА в Гоце Делчев след придобиването на архива на д-р Иван Гаджев

На 5 август 2026 г. председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, придружен от началника на Държавен архив – Благоевград д-р Десислава Георгиева, бяха на посещение в Гоце Делчев във връзка с придобиването на Института по история на българската емиграция „Илия Тодоров Гаджев“ след решението на Министерския съвет. На среща с кмета на града г-н Владимир Москов бе обсъдено бъдещото развитие на Института. Предвижда се той да бъде развиван, а неговото документално богатство да достигне до възможно най-широк кръг потребители чрез превръщането му в притегателен научен и образователен център.
При посещението си в Гоце Делчев доц. Груев се срещна и с Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, който изрази своето удовлетворение от предприемането на всички необходими стъпки от страна на държавата, за придобиването на архива на семейство Гаджеви.

#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #България #ИлияГаджев #БългарскаЕмиграция

07/08/2026

🇧🇬На селски сбор се не кани🇧🇬

От поредицата за м. август: Пей, сърце!

Най-често правени на празника на светията, на когото е посветена черквата в селото, селските събори са повод да се съберат фамилии, да дойде омъжената в далечно село дъщеря заедно с домочадието си, милите чичо и леля, отишли да изкарват прехраната си другаде, а от градовете специално се прибират гимназисти и студенти. И как да не се снимаш за спомен с близките си, с новите си дрехи, с годеницата. В търсене на клиенти фотографите са на място, правят групови и индивидуални портрети, които сега ни разказват историята на отминали времена. На снимки се вижда струпването на каруци с чергила, с които се е ходело на събор – удобни и за пренощуване, и за почивка след буйните хора.
Покъртителни са снимките на съборите по границите, най-вече българо-сръбската, които често са единствената възможност да се видят роднини, разделени от прокараните след войните гранични бразди през някои села.
Няма събор без свирня, вити хора и без трапези, най-често върху застлани на земята черги, с погачи, гювечи, с вино и ракия. В Родопите, на събора в Широка лъка, по традиция се въртят чевермета. Събирането е за радост и се помни дълго. На селски сбор се не кани, който иска – идва. Обикновено се отива в деня преди църковния празник и тогава е най-голямата веселба и най-сладките приказки.
След 1944 г. комунистическите идеолози се колебаят дали съборите не са начин да се отклони населението от изпълнението на трудовия му дълг в усилния селскостопански сезон, но се стига до извода, че те също могат да се използват за възпитание на народа.
„Наблюдавайки тия народни празници на песните и танца, запитвам се бива ли да гледаме на съборите като на отклонение от работа? Не ще ли бъде по-разумно да улесняваме селяните да имат своите традиционни празници и почивки? Да се постараем обаче чрез едни или други мероприятия, като състезания за песни с нова тематика, кратки едноактни пиеси с подходящо съдържание и циркови представления да преосмислим по социалистически народните празници.“
Цитатът е от статия „Да пазим народните песенни и танцови традиции“ на Райна Кацарова в десета книжка на списанието на СБК „Българска музика“ от 1954 г. и е поместен в проучването на Горица Найденова „Управление на самодейността в България непосредствено преди появата на централния дом за народно творчество (1948 – 1954). Що е „събор“ и как се организира „празник“ от Алманаха на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, 12 февруари, 2019 г. (Според Г. Найденова последното изречение на цитата е редакционно, а не на видната фолклористка и етномузиколожка Райна Кацарова, б.р.)

Следете новите ни публикации всяка сряда и петък.

#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #България #СтариСнимки #събор #БабаКонду #РазделениСела

05/08/2026

🇧🇬Пей, сърце!🇧🇬

Лятото е събирач. Събори, фестивали, музика и танци на открито, които обединяват хората за добро настроение – това е темата ни през последния истински летен месец. Подбрали сме снимки от големите фолклорни събори на Рожен и Копривщица, но и от селски панаири, които понякога са били единствена възможност да се срещнат хора от разделени след войните села. Припомняме и повода за ежегодния събор на Петрова нива, известна като странджанското Оборище. Чешмите също са събирали хора, не само заради животворната си вода, но и като алиби за срещи на младите хора, така че отделяме внимание и на тях, на видовете чешми и традициите за строежа им. Отделна тема са срещите на прочути родове като Каблешковия и Фичевия, но и на по-обикновени фамилии, които искат да научат повече за собственото си ДНК. Бъдете с нас всяка сряда и петък, а в понеделниците продължаваме поредицата „Хората в архивите“, посветена на 75-годишнината на българските държавни архиви.

Следете новите ни публикации всяка сряда и петък.

03/08/2026

„Хората в архивите“*

Ирена Григорова: за служебните си познанства с Йордан Йовков, Владимир Вазов и Цола Драгойчева

Ирена Григорова е главен специалист в така важната за функционирането на архивите и обслужването на гражданите дирекция „Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“. Като част от отдела за дигитализация през ръцете и скенера й са минали редица ценни документи, някои от тях в лошо състояние. Така преди време тя и колегите й е трябвало да решат как да постъпят с важен, но особено чуплив артефакт – дали директно да се дигитализира или да се реставрира преди това. Успяхме да го запазим, казва Ирена, която е архивист трето поколение – майка й е била завеждащ архивохранилище, преди това баба й е работела в Централния държавен исторически архив.

Ирена постъпва на работа в агенцията през 2011 г. Едни от първите документи, които микрофилмира, са разсекретени от фонда на БКП. „За мен беше любопитно и полицейското досие на Цола Драгойчева, за престоя й в затвора и как избягва смъртната присъда като ражда дете. Дигитализирането на досието на Тодор Живков не беше така интересно, беше тъничко. За изложби съм работила с документи на Йордан Йовков, но може би най-силно ме е впечатлило тефтерчето на ген. Владимир Вазов. Дори съм запазила в компютъра си копието на страници с ръчно чертани карти на бойните действия от Първата световна война и надписа „Победа и погром. Величие и падение“, който се превърна и в заглавие на изложбата (вж https://www.archives.government.bg/galleries-22-709-%E2%80%9E%D0%9F%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%B8%E2%80%A6_%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC._%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5).“

Сега Ирена работи по дигитализирането на документи, свързани с Българската Екзархия, най-вече с т. нар. венчила – семейни регистри в райони с българско население (може да ги видите в ИСДА – Информационната система на държавните архиви, б.р.), голяма част от които сега са извън границите на България. Венчилата са истинско съкровище за изследователите с данни за разпростирането на българския етнос, за специфични имена, големина на семействата, продължителност на живота, занятия, гурбетчийство и т.н. ( В графата „Кой от мъжете е в странство и в коя държава“ често е отбелязвано „България“, а понякога и съвсем конкретно „Варна“.)

Ирена в момента надгражда образованието си в УниБИТ, където следва Архивистика и документалистика. Студенти са и синовете й, на 21 и 19 години. Големият учи Търговия в УНСС, а малкият от тази година е записал специалността Електрически превозни средства във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“. В свободното си време Ирена обича да се рови за интересни факти, прочетени в книгите. Ако някъде е спомената битката при Хейстингс, тя ще задълбае в биографията на Уилям Завоевателя, известен още като Вилхелм Копелето. В свободното си време Ирена се грижи за Лошана, Черньо, Писанка, Топчо и Белчо, до една бивши улични, сега домашни котки. От тях Лошана е известна и с нрава си на цербер, от който страда най-вече осиновеният пинчер на семейството Сиси. Във фамилния двор се навъртал и таралежът Пешо, с когото сутрин съпругът на Ирена се състезавал кой пръв ще обере доматите.
А кое й харесва в работата освен досега с интересни документи? Ирена е категорична: „Колегите“.

*Рубриката е посветена на 75-годишнината от създаването на българските държавни архиви.

#ДържавнаАгенцияАрхиви #архиви #ХоратаВАрхивите

31/07/2026

🇧🇬Почивка и дембелък в планината🇧🇬

От поредицата за м. юли: Блажените маршрути на лятото

Още Константин Константинов отбелязва, че през лятото копнежът за зеленина и въздух у градските жители се изостря неимоверно (Константинов К. Път през годините, С., 2015). Мечтаното съчетание се среща най-вече в планините и затова мнозина потеглят към тях. През първата половина на XX в. многолюдни семейства се изнасят към курортните градчета и селца в планинския пояс, натоварили в каруци и коли покъщнина за дълго летуване. Особено важни са домакинските съдове, защото за жените изхранването на домочадието с всекидневно готвене не се отменя.
Константин Константинов описва как през 1910 г. с приятели тръгва за Чамкория – „домашния курорт на българския хайлайф“, където стари чорбаджийски родове се смесват с дворцови хора и генерали, с богати парвенюта, бивши и бъдещи министри и дипломати. В курорта вили или по-точно вилички имат и неколцина университетски професори като проф. Александър Балан. Външните хора са малко, защото тогава в Боровец има само един хотел, един ресторант и една туристическа хижа, която е пригодено за нощувки горско училище. От София до курорта се стига с файтон за един ден.
Популярни със зеленината си курорти са Костенец и Пампорово, също Лъджене, Каменица и Чепино, слели се през 1948 г. във Велинград. Панагюрските колонии се оформят като голямо вилно селище в Средна гора с над 150 вили и детски лагери през 30-те години на XX в. През август 1938 г. семейство, настанено във вила „Марин Дринов“, праща до свои сродници илюстрована картичка от Колониите, в която между другото пише: „Тука прекарваме много добре, отлично, само почивка и в дембелък“ (съхранявана в Държавен архив – Пловдив).

Споделете ваши спомени и снимки от почивка в планината.

Следете новите ни публикации всяка сряда и петък.

@последователи
#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #България #СтариСнимки

30/07/2026

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

На 29 юли 2026 г. с Решение № 576 на Министерския съвет на Република България, внесено от заместник министър-председателя Иво Христов, на председателя на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) бе възложено да сключи договор за покупка на имот в полза на държавата и безвъзмездното му предоставяне за управление на ДАА. Ценната придобивка се състои в сградата и документите на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ в гр. Гоце Делчев, който ще бъде обособен като самостоятелно звено в структурата на ДАА.
Целият процес по придобиването на това безценно свидетелство от българската история беше ръководено от заместник министър-председателя Иво Христов с участието на Държавна агенция "Архиви", МВР, МФ и МВнР. След проведени преговори от екип, упълномощен от Министерския съвет и съставен от заместник-министъра на финансите, председателя на ДАА, съветник към политическия кабинет на министър-председателя, началника на политическия кабинет на министъра на външните работи и генералния консул на Република България в Чикаго, Съединени американски щати, с наследниците на покойния досегашен ръководител на Института Тодор Гаджев, син на видния български политически емигрант и общественик д-р Иван Гаджев, бе постигнато споразумение за придобиването на сградата и документалното богатство на Института. То представлява изключителна ценност за българската история с обем около 152 линейни метра и над 3 хил. архивни единици. Сред тях с особено значение за науката са документите на Иван Михайлов, Смиле Войданов, Христо Низамов, Петър Семерджиев, Любомир Далчев, както и на самия д-р Иван Гаджев. Впечатляваща също така е колекцията от 18 пълни и 50 почти пълни течения на емигрантска периодика, която до голяма степен отсъства от колекциите на българските библиотеки, включително и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Целият документален масив е едно безценно свидетелство за борбите на македонските българи и за живота на българската емиграция в САЩ. Това е най-мащабната частна колекция, документираща истината за българското присъствие в Северна Америка и борбата за свободна Македония.

@последователи

#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #България #ВМРО #Македония #емиграция

Държавна агенция „Архиви“ - Archives State Agency

17/08/2026

14/08/2026

12/08/2026

10/08/2026

07/08/2026

07/08/2026

05/08/2026

03/08/2026

31/07/2026

30/07/2026

Address

Opening Hours

Website

Alerts

Contact The Organization

Shortcuts

Share

Category

Monday	09:00 - 18:30
Tuesday	09:00 - 18:30
Wednesday	09:00 - 18:30
Thursday	09:00 - 18:30
Friday	09:00 - 18:30