04/08/2026
Из "Kон на втория етаж", Здравко Попов
СВОБОДНО СЪЧИНЕНИЕ
– А сега, деца, да прегледаме домашните работи. Кой ще каже какво имахме за домашно упражнение по роден език?
Преподавателят Пеев бе пристигнал тази сутрин в необикновено добро настроение. Около него игриво се долавяше интригуващият аромат на „Ятаган”. Учителят се усмихна и загледа с любов второкласниците си.
– Иванчо.
– За домашно упражнение трябваше да направим свободно съчинение за есента, по примерни теми: „Есен в парка”, „На пазара”, „Гроздобер”...
– Точно така. Ти коя тема си избра, Иванчо?
– Аз си избрах за пазара.
– Хайде, прочети на другарчетата си съчинението.
Иванчо направи една твърде екстрена физиономия, като да му бяха възложили да влезе в кофа с лепило, но все пак започна четенето си.
„Есен е. Тази неделна сутрин пазарът е радостно оживен. Аз и татко отидохме на пазар с голяма чанта. Майка каза да купим тиква, за да я опечем в нашата ел-печка. Аз и татко намерихме тиква и татко попита продавача колко струва. Продавачът каза, че струва 30 стотинки килото. Тогава татко му каза: „Ти да не си спал на течение бе! За 30 стотинки аз ще си купя едно кило свински уши, дето ще ги ям два дни!” Тогава продавачът каза на татко, че ако иска, може и магарешки уши да яде, то си е негова работа. А татко отговори на продавача, че акъл от чукундури не иска и ще яде каквото си ще. Продавачът пък каза, че бабата на татко е чукундур...”
Учителят Пеев се бе загледал през прозореца към двора, където колежката Добрева, по анцуг, занимаваше учениците си по физическо възпитание. Но беше привлечен от внезапното оживление в класа.
– „... а татко отговори, че баба му е завършила колеж, а той, продавачът, да ходи да се абонира за списание „Овча мисъл”, за да си чете на село. Тогава продавачът каза...”
– Иванчо, престани!
Пеев грабна тетрадката и безгласно прочете останалото.
– Ти родители нямаш ли, за да поглеждат отвреме навреме какво пишеш! Още днес ще направиш ново съчинение и утре ще ми го покажеш, подписано от баща ти!
Иванчо, разбира се, имаше родители. Той се обърна към баща си, като пряко ангажирана в случая страна.
– Аз на мястото на другаря Пеев щях да ти завъртя и двойка! – ревна ангажираната страна. – Така ли се прави съчинение! То затова е съчинение – да го съчиниш...
– Ама нали всичко си беше така, както съм го писал! – плачливо възнегодува Иванчо. – Ти нали каза на продавача, че е чукундур...
– Аз му казах, защото си заслужаваше! Но щом се прави съчинение, всичко се предава по-художествено... Хайде, вземай химикалката и пиши. Как беше започнал онова...
Иванчо повтори първите изречения от злополучната си творба.
– Дотук става. Значи, отишли сме при продавача. Пиши сега...”Татко се отправи към продавача, усмихна се и каза: „Добър ден, другарю! Колко струват тиквите?” А продавачът отговори: „Десет стотинки, приятелю, колкото да не е без пари...”
Тук бащата тъй или иначе не се въздържа да процеди:
– Да го уловиш такъв, заедно с тиквите му, че на тиквеник да го направиш...
– Не чух последното.
– Когато ти кажа, тогава ще пишеш! Пиши сега... „Ей, че то кажи-речи без пари! – възкликна татко. – за десет стотинки малкият ще има да яде цял ден! Едно кило свински уши, дето няма нищо в тях, струват 90 стотинки...”
– Нали бяха 30 стотинки?
– Не се отвличай, когато ти диктувам! – кресна бащата и по навик пак промърмори под носа си: – Да не седна сега да ям свински уши, та да знам колко струват...
И продължи: „ Тогава продавачът каза на татко да купува и свински крачета, хубава пача ставало. От дума на дума татко и продавачът станаха приятели...”
– Да му бях наложил тази тиква на главата аз на него...
– Пак не чух!
– „... станаха приятели и продавачът сподели, че много обичал да играе шах. Тогава татко каза на чичкото, че е добре да се абонира за списание „Шахматна мисъл”. После ние купихме тиквата, казахме довиждане на продавача и си отидохме. Тиквата излезе чудесна, всички ядохме...”
– Това ли е?
– Това е. И друг път да знаеш как се прави съчинение.
– Ами заключение?
– Да... Пиши: „Хубави тикви ражда родната земя.”
