Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

14/08/2026

🌑 Първи кадри от пълното слънчево затъмнение на 12 август 2026 г. от Испания.

🇪🇦 Нашият екип успя да улови слънчевата корона в настъпилите 105 секунди мрак по линията на тоталитета в Централна Испания.

☀️ Научноизследователската експедиция избра за наблюдателна площадка районът на 200 км западно от Сарагоса, основно заради очакваните подходящи метеорологични условия за наблюдение и сравнително добрата продължителност на пълната фаза.

🎴 Затъмнението за нас приключи около 21:18 със залеза на все още затъмненото Слънце.

📍 Испания | 📆 12 август 2026 г.

12/08/2026

Слънчевите затъмнения са привличали вниманието на хората от древността. В миналото, когато Слънцето е било почитано като божество, внезапното му изчезване посред бял ден често е било възприемано като лошо предзнаменование. С развитието на науката отношението се променя. Пълните слънчеви затъмнения се превръщат в своеобразна естествена лаборатория, която позволява на учените да изследват Слънцето и влиянието на неговата гравитация върху светлината.

"Доста важни открития в света на астрономията и физиката са се случили благодарение на наблюдения на пълни слънчеви затъмнения", заяви в студиото на „Нощен Хоризонт“ доц. д-р Кирил Стоянов от Института по астрономия с НАО. Едно от тях е свързано с откриването на хелия, отбеляза астрофизикът.

През 1868 г. френският астроном Пиер Жансен наблюдава протуберанси по време на пълно слънчево затъмнение и прави спектрален анализ. Той открива ярка жълта спектрална линия, която не съответства на познат дотогава химичен елемент. По-късно става ясно, че това е хелий - елемент, който по това време все още не е бил открит на Земята.

"За първи път хелият е бил детектиран на Слънцето. Наречен е на гръцкия бог Хелиос - бога на Слънцето", разказа доц. Кирил Стоянов. Около десет години по-късно британският химик Уилям Рамзи успява да изолира хелий и на Земята.

Днес технологиите позволяват на учените да изследват слънчевата корона и без да чакат естествено затъмнение. Специални инструменти - коронографи - създават изкуствени затъмнения, като блокират яркия слънчев диск. Въпреки това пълните слънчеви затъмнения продължават да имат научна стойност. По време на пълната фаза се откриват възможности за спектрален анализ на слънчевата корона, магнитните полета и протуберансите. А за милионите хора, които ще наблюдават явлението, то остава и един от най-впечатляващите природни спектакли.

Този път погледът към небето няма да е продиктуван от страх от неизвестното, а от любопитството да разберем Вселената малко по-добре. Пълното слънчево затъмнение ще премине на 12 август през източна Гренландия, западна Исландия и северна Испания.

Това ще бъде първото пълно слънчево затъмнение над континентална Европа от 1999 г. В голяма част от Европа, Северозападна Африка и Източна Канада затъмнението ще бъде частично. От България явлението ще се вижда само за броени минути от някои западни и северозападни райони, където Слънцето все още ще бъде над хоризонта.

В София частичната фаза започва около 20:28 ч. Максималната видима фаза е около 20:30 ч., а Слънцето залязва приблизително в 20:33 ч. Ще се вижда само съвсем малка част от затъмнението и ще е необходим напълно открит хоризонт на запад-северозапад. По-добри условия ще има във Видин, където явлението започва около 20:26 ч. и ще може да се проследи до залеза около 20:37 ч.

В нощта на 12 срещу 13 август 2026 г. е пикът на метеорния поток Персеидите. Тази година условията за наблюдение от България са отлични, тъй като пикът съвпада с новолуние и липсва лунна светлина. Могат да се видят между 30 и 100 падащи звезди на час извън градовете. Персеидите са много бързи и често оставят ярки светлинни следи.

От България наблюдението може да започне след 22:30 ч., но най-добрите условия ще бъдат след полунощ. Прогнозираният максимум е между 5:00 и 7:00 ч. на 13 август. Най-подходящият тъмен прозорец ще бъде приблизително между 2:00 и 4:30 ч.

Още - в интервюто на Кармен Манукян с доц. Кирил Стоянов в "Нощен Хоризонт" в линк в коментарите 👇.

12/08/2026

Максимумът на метеорния поток Персеиди тази година ще настъпи в нощта на 12 срещу 13 август, като метеорната активност ще се засилва с наближаването на края на нощта. Това съобщава Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).

Той отбелязва, че тогава Луната ще бъде в новолуние и това гарантира отлични условия за наблюдение – тъмно, безлунно небе през цялата нощ. Освен метеорите Персеиди, през същата нощ ще могат да се забележат и метеори от още два по-слаби потока – Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди, чиито максимуми бяха на 31 юли. Те също се наблюдават по-удобно към края на нощите, уточнява физикът.

Метеорният поток Персеиди е активен от около 17 юли до 24 август всяка година, когато Земята прекосява метеорни роеве, отделили се в космическото пространство от кометата 109P/Суифт-Тътъл. Това е комета с дълъг период – тя преминава през перихелия на орбитата си веднъж на 133 години. За последен път 109P премина през своя перихелий (най-близо до Слънцето) на 11 декември 1992 г.

През август има добра видимост на ярките планети, добавя Пенчо Маркишки. „Трудно достъпният Меркурий бе в т.нар. максимална западна елонгация на 2 август и затова все още се наблюдава сравнително удобно на изток в края на нощите. Намира се близо до границата, разделяща съзвездията Близнаци и Рак. Юпитер сега се губи сутрин в зората. Той е в Рак и ще започне да се наблюдава на изток сутрин около средата на месеца, отначало – трудно“, уточнява Маркишки.

На 15 август Венера ще бъде в т.нар. максимална източна елонгация – на 46 градуса източно от Слънцето, поради което вечерта на същата дата тя ще се наблюдава на запад най-дълго време след догарянето на залеза. Гледана през телескоп или бинокъл, дискът на ярката планета тогава ще изглежда осветен наполовина.

„Тези нощи Нептун изгрява около 22:25 ч. за района на София, в съзвездието Риби. Той е слаб и може да се наблюдава само с телескоп. Сатурн изгрява около 23 ч. и е също в Риби. Остава видим до края на нощта. Уран се намира в съзвездието Бик (Телец), но както и Нептун, той е достъпен за наблюдение само инструментално. През тези нощи Уран изгрява около 1:00 ч. След него изгрява Марс – около 2:30 ч. Червената планета сега се движи в източната част на съзвездието Бик и също остава видима до края на нощта“, допълва Пенчо Маркишки.

/по БТА
Илюстрация: Пенчо Маркишки
Радиантът на метеорния поток Персеиди в нощта на 12 срещу 13 август 2026 г. в 23 ч. за наблюдател от района на София. Препоръчително е наблюденията да започнат от този момент и да продължат до края на нощта.

11/08/2026

Предстои най-интересното астрономическо явление за тази година – пълното слънчево затъмнение на 12 август. У нас то ще се наблюдава като частично слънчево затъмнение от крайните северозападни райони на страната, съобщава Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедрата „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).

Това слънчево затъмнение ще се наблюдава като частично от доста обширен регион в северните ширини на нашата планета – от северната част на Русия, Арктика, северната част на Тихия океан, северните части на Северна Америка (Канада, Аляска), Северния Атлантик, по-голямата част от Европа (без югоизточните ѝ райони) и Западна Африка.

На 12 август от най-северозападните части на България затъмнението ще може да се наблюдава като частично слънчево с малка фаза, каза физикът. За Видин то ще започне в 20:27 ч., когато Слънцето ще бъде на височина едва 1 градус над западния хоризонт. Явлението ще бъде видимо за кратко – до залеза на Слънцето в 20:37 ч.

Максималната степен на закриване на слънчевия диск, която ще може да се види, силно зависи от височината на локалния хоризонт на наблюдателя, уточнява Пенчо Маркишки.

Ивицата на пълното затъмнение ще започне от най-северните части на Якутия в Русия, посочва ученият. Тя ще прекоси Арктика, ще премине по източното крайбрежие на Гренландия и ще продължи през Северния Атлантик, преминавайки близо до западните брегове на Исландия.

След това лунната сянка ще прекоси Испания от северозапад на югоизток, ще премине през Балеарските острови и ще завърши пътя си в Средиземно море, отбелязва Маркишки. Той уточнява, че затъмнение с най-продължителна пълна фаза – 2 минути и 18 секунди, ще се наблюдава в 20:45 ч. българско време в Северния Атлантик, недалеч на запад-северозапад от бреговете на Исландия.

От Европа най-добри условия за наблюдение на пълното слънчево затъмнение ще има по северното крайбрежие на Испания – районът на градовете Овиедо, Рибадео, Навиа, Луарка, Авилес, Луанко и други. За наблюдател от района на Овиедо максималната фаза ще настъпи в 21:28 ч. българско време, като в същия момент затъмненото Слънце ще бъде на височина 10 градуса над западния хоризонт. Пълната фаза, наблюдавана оттам, ще продължи 1 минута и 48 секунди, уточнява физикът.

На 28 август ще се случи още едно затъмнение – частично лунно, началото на което ще може да се наблюдава от България, допълва Пенчо Маркишки. То ще бъде видимо още от Централна и Западна Европа, Западна Африка, Атлантика, Северна и Южна Америка, югоизточната част на Тихия океан и Антарктика. По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Водолей, а Слънцето – в Лъв. Продължителността на цялото явление, включително и затъмнението от полусянката на Земята, ще бъде 5 часа и 38 минути – от неговото начало в 04:24 ч. българско време до края му в 10:02 ч. Затъмнението от сянката на Земята ще трае 3 часа и 19 минути – от 05:33 ч. до 08:52 ч..

/по БТА

Илюстрация: Пенчо Маркишки
Частично затъмненото Слънце на 12 август в 20:33 ч., както ще изглежда от района на гр. Видин. Явлението ще може да се наблюдава за кратко – от 20:27 ч. до залеза на Слънцето в 20:37 ч. Поради това трябва да се избере място за наблюдение с много нисък западен хоризонт.

06/08/2026

Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева откри днес в Националната астрономическа обсерватория (НАО) „Рожен“ изложбата „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“. Представянето на изложбата е част от инициативата на БАН за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание. Проявата е под егидата на председателя на БАН, а регионален домакин е областният управител Георги Пепеланов.

Роженската обсерватория е избрана като знаково място, където според Евелина Славчева борбата, идеите и стремленията на нашите възрожденци за свобода и просвещение намират естествено продължение в постиженията на българските учени. "Изложбата показва връзката между дейците на Българското книжовно дружество, чийто правоприемник е БАН, и делото на априлци", каза Евелина Славчева. Тя припомни, че много от тези дейци са били не само идейни вдъхновители и духовни водачи, а и са участвали пряко в събитията, след това и в международната защита на въстанието, в изучаването и утвърждаването на неговата роля в нашата история. Изложбата е подготвена от специалисти от Централната библиотека и Научния архив на БАН.

При откриването на изложбата областният управител на Смолян Георги Пепеланов изтъкна, че това събитие ни връща 150 години назад – към Априлското въстание, личната смелост и високата цена на свободата. „Българското движение към свобода и българският стремеж към знание са части от един и същ възход“, заяви Пепеланов.

Георги Пепеланов връчи на доц. Никола Петров, зам.-директор на НАО Рожен към Института по астрономия - БАН специален плакет „НАО Рожен – Звезден обект № 1 от Звездните маршрути на Родопите“. „В НАО „Рожен“ българската наука гледа към Вселената, но същевременно дава име, достойнство и перспектива на Родопите“, каза областният управител и подчерта, че НАО „Рожен“ има за Смолянска област специално място като научна инфраструктура от национално значение, школа за поколения астрономи, място за образование и е един от най-разпознаваемите символи на Родопите. „Тук хиляди деца и възрастни разбират, че науката не е нещо далечно, а може да се види, преживее и превърне в лична мечта“, допълни Пепеланов.

По информация на БТА
Снимки: Никола Петров, Милен Минев

03/08/2026

С връчване на сертификати за успешно проведен стаж приключиха двете работни седмици на първата група стажанти по изграждането на първата българска станция на паневропейския радиотелескоп LOFAR-BG.

Участниците – от различни български ВУЗ-ове и от Израел, придобиха конкретен опит и познания в първия и може би най-важен етап от изграждането на станцията. Освен работните моменти на терен, по време на стажа те изслушаха с интерес няколко лекции.

Д-р Мария Любенова, астроном в Европейската южна обсервaтория говори по темата „Как се строи телескопът на бъдещето - the Extremely Large Telescope“. Лекции изнесоха и проф. д-р Росица Митева от Института по астрономия с НАО и доц. Петър Петков от Техническия университет в София. „Polarized light and the hidden architecture of astrophysical objects“ бе темата на лекцията на доц. д-р Янко Николов от ИА с НАО.

Сред многото моменти от този незабравим стаж, участниците със сигурност ще отнесат спомени и от вечерите на дискусии под звездното небе на НАО Рожен.

Снимки: Янко Николов

24/07/2026

„Преди повече от 10 години бях номиниран и станах част от елитния клуб на „40 до 40“. Бях изключително щастлив. Надявам се и сега да видим много интересни номинации.“

С тези думи директорът на Института по астрономия проф. Камен Козарев отправя своето послание към новия сезон на инициативата „40 до 40“. Днес той е част от „Златната лига“ и ментор на новата категория „Космос“.

Прочетете цялата статия и разберете защо проф. Козарев вярва, че България има още много личности, които заслужават да бъдат открити.

Директорът на Института по астрономия е част от "Златната лига" на проекта на Дарик "40 до 40"

22/07/2026

Започна летният стаж по радиоастрономия и изграждане на станцията LOFAR-BG – 2026. От няколко дни първата група участници в организирания от Института по астрономия с НАО-БАН стаж съчетават работата на терен с обучение и с многобройни възможности за перспективни контакти помежду им, с водещи български учени и с представители на нидерландския институт ASTRON.

Участниците – от България и от Израел, са млади хора с интерес към радиоастрономията, физиката и инженерните науки. Сред тях има студенти в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Техническия университет – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна. Желанието на всеки един от тях е да придобие практически опит в изграждането и в работата с новата за България и за региона научна инфраструктура.

Първата от двете седмици на първата група стажанти започна с обичайното обучение по безопасност на труда и правила за работа на изграждащата се в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен българска станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен масив).

С встъпителна лекция ръководителят на проекта проф. д-р Камен Козарев, директор на Института по астрономия с НАО запозна участниците с ключови факти за развитието на радиоастрономията. Той очерта параметрите на водещия научно-технически проект с международно значение, в който те са сред първите участници.

Всеки от дните, прекарани сред вълшебството на Родопите, предлага различни предизвикателства, с които стажантите се справят успешно, без да се броят нескончаемите капризи на времето. Още след първия ден, предвиден за ориентиране и за начало на практическите занимания на терен, проличаха умения за ефективна екипна работа и силна мотивация у всички да заложат основите за успешното завършване на важния проект за нашата и за европейската научна обшност.

Стажантите от първата група получават необходимата информация, насоки и подкрепа от екипа на Института по астрономия с НАО – проф. д-р Росица Митева, доц. Янко Николов, гл. ас. Асен Мутафов, както и от пратениците на нидерландския институт ASTRON, инженерите по поддръжката Петер Групен и Забет Амади. През първите два дни на стажа взе участие и доц. Петър Петков от Техническия университет - София - участник в консорциума за изграждането на LOFAR-BG.

Снимки: Янко Николов, Димитър Сотиров, Милен Минев
Видеа: Димитър Сотиров

19/07/2026

Най-големият телескоп в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ има 2-метрово главно огледало. То е покрито с тънък слой алуминий, който осигурява високата му отражателна способност. С течение на времето това покритие се износва и на всеки няколко години трябва да бъде възстановявано.

Тази седмица главното огледало на 2-м телескоп беше демонтирано и вече пътува към Йена, Германия. Там, в специализирана вакуумна камера, върху него ще бъде нанесен нов отразяващ алуминиев слой.

Снимки и видео: Янко Николов

16/07/2026

"В нашата група има една шега, че това с което се занимаваме в астрономията са едни от най-неглижираните неща с които се занимава астрономията, защото нашите колеги не се интересуват от нищото, а ние сме се специализирали да изследваме тези празнини между галактическите купове и галактиките. Като ние успяваме да извлечем информация от тях и те всъщност ни дават информация за това как се развива Вселената и какво представлява тя в най-големи мащаби" - каза докторантът от ИА с НАО Нестор Арсенов в интервю на Ани Костова за предаването "Следобед за любопитните" на Програма "Христо Ботев" на БНР.

"Куповете от галактики са най-големите гравитационно свързани структури във Вселената. Те съдържат от десетки до хиляди галактики, огромни количества горещ газ и до 90% невидима тъмна материя. Нашата галактика, Млечният път, е част от малък куп, наречен Местна група. Това, което проучваме, доказва, че говорим за тъмна енергия, която позволява Вселената да се разширява.

Според най-новите изчисления направени с космически телескопи, 70 процента от Вселената представлява тази непозната за нас енергия, която кара Космоса да се разширява с ускорение. Тази тъмна енергия ние може да наблюдаваме, когато гледаме към празните пространства между галактиките и как едно лъчение от началото на Вселената преминава през тези празнини, как се променя неговата дължина на вълната".

Целия разговор на Ани Костова с Нестор Арсенов може да чуете в звуковия файл в линк в коментарите 👇.