Министерство на пропагандата и информацията на Княжество Онгѫлъ, Sofia (2026)

25/07/2026

Млад чужденец стъпва в една току-що освободена страна, за да напише нейната история и да подреди нейния хаос. През 1879-а той е едва на двадесет и пет. Казва се Константин Иречек.

Роден във Виена през 1854-а в чешко семейство, този учен посвещава младостта си на една кауза, която мнозина тогава смятат за екзотична.

Още през 1876-та, току-що завършил Карловия университет в Прага, той издава своя монументален труд „История на българите“. Това е първата цялостна научна история на народа, която обхваща събитията от древността до 1875-а.

Подкрепен от български интелектуалци като Марин Дринов, Иречек дава на света първия систематичен поглед върху българското минало.

Щом пристига в София, той не се ограничава само с кабинета си. Поема поста главен секретар на Министерството на народното просвещение, а по време на Режима на пълномощията, става и министър.

Иречек обикаля страната надлъж и шир. Описва старини, организира училищното дело, помага за възстановяването на Българското книжовно дружество и управлява Народната библиотека „Кирил и Методий“. Всеки негов запис съхранява парче от българската душа, а дневниците му остават един от най-точните, понякога горчиви, но винаги искрени свидетелства за онова сурово време.

За своите заслуги получава първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I.

През 1884-а той се завръща в Прага, където по-късно оглавява катедрата по славянска древност във Виенския университет, в който работи до смъртта си през 1918 г.

Днес името му живее в българските села Иречеково и Иречек, във величествения връх Иречек в Рила, дори в далечния нос Иречек на антарктическия остров Смит.

Спомняш ли си срещата му с Бай Ганьо в класическата творба на Алеко Константинов. Там той е символът на европейската култура, която приема българската неукрепеност с кротко търпение.

Константин Иречек изследва бита и културата на изследва нас българите, и вярва във възможностите ни.

Колко от нас днес познават историята си така, както я познава чешки професор?

Сподели тази история, за да разкажем за онези, които са допринесли за нашата родина и народ.

#КонстантинИречек #ИсторияНаБългария #българскаистория #наукаикултура #историческифакти

18/07/2026

Един мъж с пронизващи сини очи обикаля нашир и надлъж поробена България и променя съдбата на цял един народ.

Днес се навършват 189 години от рождението на Васил Левски. Неговият образ остава все така жив, обаятелен и целеустремен. Той е Апостолът на свободата, чиито идеи за чиста и свята република надхвърлят времето си и поставят основите на съвременна България.

Всичко започва с едно голямо прозрение. Докато служи като знаменосец в четата на войводата Панайот Хитов, Левски осъзнава ключова истина. Свободата не идва като подарък от чужди сили. Революционната борба трябва да се организира вътре в Родината, сред обикновените хора, а не от емигранти зад граница.

С тази мисъл той започва делото на живота си. Между 1868 и 1871 година Левски предприема три мащабни и опасни обиколки из българските земи. Той създава гъста мрежа от тайни комитети и изгражда Вътрешната революционна организация. Нейният главен център е в град Ловеч, който действа като временно правителство. Точно Ловеч се превръща в сърцето на подготвяния бунт.

Вдъхновен от своя учител Георги Раковски, Левски става най-далновидният идеолог на българското освободително движение. Той не просто иска въоръжено надигане, той чертае план за модерна държава, в която всички етноси и религии да имат равни права пред закона. Благодарение на неговата стратегия България днес е свободна страна, а не забравен вилает.

Васил Левски жертва живота си, завещавайки ни най-чистия пример за родолюбие и всеотдайност към народното дело.

Сподели тази история с някого, за да си напомним заедно какво означава да носиш свободата в сърцето си.

#ВасилЛевски #апостоланасвободата #БългарскаИстория #родолюбие #България

15/07/2026

Над хиляда души търсят спасение зад каменните стени на един Божи храм, без да подозират, че той ще се превърне в техен общ гроб. Годината е 1877, месецът е юли, а мястото е тихото тракийско село Гюнели махле, днешно Любенова махала. В разгара на Руско-турската освободителна война една жестока лъжа променя съдбата на това селище завинаги.

Всичко започва от алчност и жажда за отмъщение. Местен турчин, според някои предания арнаутин, иска откуп от българите, за да пази селото им. Селяните отказват да платят. Тогава той отива при Реуф паша, командир на турския гарнизон в Нова Загора, и измисля страшна лъжа. Съобщава му, че в Гюнели махле се крият комити, които подготвят голям бунт срещу империята. Истината е съвсем различна. Революционният комитет в селото, създаден лично от Васил Левски, е разпуснат още през 1872 година, след като местният свещеник поп Еню Попдимитров е арестуван. Хората просто искат да оцелеят в размирните времена.

Пашата изпраща съгледвачи, които преднамерено влизат в конфликт с местен жител. Произвежда се изстрел. Това е искрата, която подпалва гнева на османския командир. Той веднага събира отряд от близо 2000 поганци, съставен от аскер, башибозук и озверели черкези, известни със своята безмилостност.

На 14 юли 1877-а аскерът и башибозукът обграждат Гюнели махле. Изплашените до смърт селяни, предимно жени, деца и старци, бягат към единственото място, което смятат за неприкосновено, местната църква Свети Георги.

В късния следобед турците започват да обстрелват селото с артилерия. Скоро отбраната е сломена. Черкезите нахлуват в църковния двор и по ислямистки обичай започват масово клане на немюсюлмани. Писъците на невинните се сливат с гърмежите. Никой не е пожален.

По-късно специална комисия от Цариград, изпратена да разследва трагедията, установява потресаващ факт. Само в двора на църквата и вътре в храма са избити точно 1013 души. Общият брой на жертвите от селото и околността надхвърля 2000 българи. Изследователите често сравняват това събитие с Баташкото клане и го наричат Втори Батак, но за него се говори твърде малко.

Помисли колко лесно една лъжа може да отнеме хиляди невинни животи и сподели тази забравена история, за да помним цената на свободата си.

#ЛюбеноваМахала #история #България #ВториБатак #памет

28/06/2026

Защо ни е нареден този „Видовден“ и какво общо има с утрешния ни ден? 🌾

Колко пъти си чувал фразата „Ще дойде Видовден“ като предупреждение за правда? В съзнанието ни тези думи са станали знак за Страшния съд, за пълната и неизбежна разплата, при която всяко скрито зло излиза наяве. Зад този израз обаче се крие един от най-интересните и богати на символи празници в българския народен календар. Празник, който показва как предците ни са разбирали света, морала и личната отговорност.

Когато се говори за традиции, много хора си представят нещо остаряло и скучно. Истината е съвсем друга. Народните ни вярвания са били законът за оцеляване на предците ни. Народ без памет няма бъдеще. Нашите обичаи са онази котва, която ни държи, независимо от превратностите на съдбата.

👁️ Коя е Вида и защо вижда всичко?

Любопитно е, че в църковния календар няма света Вида. Произходът на празника, който отбелязваме на 28 юни, се корени в прастари времена. Според най-разпространеното вярване, Вида е красивата, но безмилостна сестра на двамата светци градушкари Вартоломей и Елисей. Тя притежава неповторимо зрение. Вижда пакостите на хората и ги наказва справедливо. Тя е нашата народна закрилница на правдата.
Оттам идва и усещането за равносметка, при която всеки отговаря лично за делата си. Господ забавя, но не забравя.

📢 Колективна вина или колективна отговорност не може да има.

Всеки сам носи отговорност за изборите и действията си. Опитът да прехвърлим последствията на някой друг е равнозначен на пълна безотговорност. Накрая всеки се изправя пред собствения си Видовден.

✨ Наричане за любов, огледало на оградата и грижа за очите

Ако си мислиш, че стремежът към себеопознаване и грижата за външния вид са съвременни открития, Видовден ще те опровергае. Ето как младежите в миналото са прекарвали този ден:

👩 Показване на моминския чеиз. Девойките са изнасяли везаните си дрехи и черги на оградите. Това е бил тогавашният начин да покажеш най-доброто от себе си и от труда си на света.

❤ Любовни гадания. В навечерието на празника момите са отрязвали три стръка шавар и са ги нарекли на имената на момците, които харесват. Вярвало се, че девойката ще се омъжи за този, чийто стрък порасне най-висок.

💧 Видовенска вода. Преди изгрев слънце хората са събирали утринна роса. Момичетата са миели лицата си с нея за хубост, а хората със слаби очи са я ползвали против болки и за ясно зрение

🚀 Традициите като наша пътеводна светлина
Празникът е най-тачен в Западна България, в районите на Годеч, Трън и Брезник, където и днес се организират големи народни събори. На този ден има строго поверие да не се подхваща тежка работа на полето, за да не се предизвика гневът на природата.

Извън забраните, Видовден ни учи на нещо по-дълбоко.

Наследството ни не е просто списък с ритуали. То е нашата същност. Когато познаваш корените си и заставаш с името си зад всяко свое действие, стъпваш много по-уверено напред.

💬 Какво мислиш ти? Пазиш ли все още някои от старите обичаи, останали от твоите баби и дядовци, или смяташ, че те нямат място в днешния живот? Сподели в коментарите коя е любимата ти българска традиция и защо според теб трябва да я съхраним. 👇🏻

24/06/2026

В утринния хлад на 24 юни слънцето спира на небето. Потрепва и играе, преди да тръгне обратно към зимата.

Българският народ чества Еньовден като празник на Светлината, лековитите треви и живата вода, съвпадащ в православния календар с Рождеството на свети Йоан Кръстител. Това е онзи мистичен момент, когато природата притежава най-голяма сила, а границата между реалното и вълшебното изчезва.

Всичко започва в потайни добавки, още преди първите петли. Знахарки, баячки и млади девойки излизат по росните ливади, за да берат билки, докато слънцето още не ги е „опалило“ с погледа си. Народното поверие гласи, че на този ден растат седемдесет и седем и половина билки, като седемдесет и седем церят точно определени болести, а последната половин билка лекува незнайната, безименна болест.
Стръковете еньовче, комунига, дилянка и мащерка се берат в пълно мълчание, за да запазят своята магическа мощ.

Водата в утринта на Еньовден също придобива вълшебни свойства, защото според преданията слънцето се е окъпало в нея и е пречистило земните извори. Хората се мият на реката или се търкалят в лековитата роса за здраве през цялата година. В селищата се разиграва и обичаят „Еньова буля“, при който малко момиченце се облича в невестински дрехи, покрива се с червено було и се носи на рамене из нивите, за да пази реколтата от градушки и да донесе плодородие.

Този древен празник пренася през вековете култа към слънцето и дълбоката връзка на човека с природата. Помисли за мъдростта на предците ни, които намират лек за всяка болка в земята под краката си. Сподели тази история с някого, за да остане жив споменът за българските традиции.

Честит имен ден на всички, които носят имената Енчо, Еньо, Енислав, Яна, Яница, Яни, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян, Диан, Дияна, Диана, Деян, Деан, Дея, Деа, Деяна, Деана, Билян, Биляна и имена на билки.
Да им се славят имената!

#Еньовден #БългарскиТрадиции #НародниОбичаи #Фолклор #Билки

24/06/2026

Един велик български писател прекарва младините си с пушка в едната ръка и перо в другата, за да брани истината, когато всички останали мълчат. Антон Страшимиров не е просто образ от прашните портрети в училищните кабинети. Животът на този човек прилича на истински екшън филм, изпълнен с бедност, войни, тайни заговори и бунт срещу неправдата. Днес често се говори за социално влияние, но Страшимиров е автентичният пример за личност, която променя съдби и повежда масите след себе си.

Всичко започва в бедност и лишения. Едва на 13 остава без баща и започва да скита из Добруджа, за да оцелее. Той чисти кафенета, слугува в кръчми, бере тютюн и работи при печатари. Гладът за знание обаче се оказва по-силен от нищетата. С воля той успява да стигне до Берн, Швейцария, където учи литература и география. Там Страшимиров попива модерната европейска култура и философия, но се завръща в Родината, за да се отдаде на своя собствен народ.

За разлика от днешните кафански интелектуалци и интернет революционери, Антон е действен и не стои на едно място да прелива от пусто в празно. Влиза в македонското освободително движение като четник на легендарния Яне Сандански. Точно комитите му поверяват три хиляди лири от прочутия откуп за Мис Стоун, което показва огромното доверие към него. По-късно, по време на Балканската война, той заминава на фронта като обикновен войник, а след това става военен кореспондент, за да запечата подвига на българските воини.

Най-тежкият му изпит пред историята идва през кървавата 1923 година. След жестокото потушаване на Септемврийското въстание, когато страхът е сковал цялата страна, Страшимиров изрича думите, които отекват и до днес. Той написва своя знаменит позив, заявявайки, че са клали народа, както и турчин не го е клал.

Писателят застава срещу властта, за да защити слабите. Не се ограничава само с думи. Той създава комитет, който събира помощи и подпомага останалите без дом сираци и вдовици.

Години по-късно, заедно с Екатерина Каравелова и други интелектуалци, той се изправя и срещу надигащата се антиеврейска кампания, като защитава българските евреи, въпреки сериозния натиск от медиите и правителството.

В златния фонд на българската литература Страшимиров остава с романа „Хоро“ и драмата „Вампир“. Тези произведения са безмилостна дисекция на обществото, в което моралните закони са нарушени. Той описва как заслепението разрушава човещината и как традицията може да се превърне в оръжие.

Неговият разказ е дълбок, експресивен и болезнено честен. Антон Страшимиров ни завещава урока, че интелектуалецът трябва да бъде човек на действието и че гласът срещу несправедливостта никога не бива да затихва.

Помисли дали днес имаме смелостта да защитаваме истината така, както го прави този велик българин.
Сподели тази история с някого, който има нужда да си припомни какво означава истинско достойнство!

#АнтонСтрашимиров #история #литература #бунтари #България

11/06/2026

Деветоюнският преврат. Денят, който разедини България

Една фатална нощ променя съдбата на България завинаги и отваря рана, която не зараства и до днес. Всичко започва в потайните часове между 8 и 9 юни 1923-та. Тогава армейски части под ръководството на Военния съюз, силно подкрепени от политическата организация Народния сговор, извършват Деветоюнския преврат. Те насилствено свалят законно избраното правителство на БЗНС, начело с министър-председателя Александър Стамболийски. Само два месеца по-рано, през април, неговата партия печели предсрочните избори с категоричните 52 % от гласовете. С този брутален акт и последвалото зверско убийство на Стамболийски, заговорниците нанасят първия смъртоносен удар върху крехката българска демокрация.

Макар Търновската конституция формално да остава в сила, нейният дух и правна сила са де факто суспендирани. На мястото на правовия ред се установява терористичен режим начело с Александър Цанков, останал в народната памет като Кървавия професор. Този преврат разчиства политическото пространство и елиминира силната селска власт, което в дългосрочен план обслужва единствено амбициите на Двореца. Борис Трети първоначално изчаква, тактически утвърждава новото правителство с указ, а след това постепенно концентрира лостовете на влияние. С прекършването на партийната система и легитимния парламентаризъм, монархът получава възможност да лавира и в крайна сметка налага режим на лична власт, излизайки изцяло от конституционната рамка, според която той трябва само да царува, но не и да управлява.

В тези събития организации като Военния съюз и Вътрешната македонска революционна организация изиграват ролята на удобни инструменти. Насочвани тайно от Двореца, без чието знание не се предприема нито едно по-значително действие, заговорниците се превръщат в убийци на българския национален мир. Военният съюз предоставя оръжието и логистиката за преврата, а дейци на ВМРО поемат мръсната поръчка по ликвидирането на земеделските водачи край Славовица. Вкарвайки оръжието във вътрешните борби, тези сили отварят кутията на Пандора, последвана от Юнското въстание, Юлските кланета и кървавите Септемврийски събития от 1923 година, атентати и невиждана братоубийствена война продължила до 1956 г., И днес обществото ни е разделено по същите исторически шевове и днес.

Вместо справедливо възмездие за Националните катастрофи от предходните войни, новата власт амнистира виновниците, което води праволинейно до Третата национална катастрофа. Дворецът съзнателно поддържа курс, който забавя индустриализацията на страната, за да я остави в позицията на бедна, лесно управляема аграрна държава. Това икономическо изоставане превръща България в лесна плячка и вместо да запази въоръжен неутралитет, тя става сателит на Нацистка Германия във Втората световна война. Страната ни е брутално експлоатирана като суровинна база. За периода на войната Райхсбанк натрупва огромен клирингов дълг към България в размер на 50 000 000 000 райхсмарки, което се равнява на точно 1 587 301 587,302 унции злато. Този гигантски дълг, с който е ограбен трудът на българския селянин, не е платен от Германия и до днес.

Деветоюнският преврат остава най-мрачният прецедент в модерната ни история, доказателство, че греховете на миналото продължават да тежат на настоящето.

А и днес има глупаци, които на този ден се поздравяват с „Честрит празник“. Хора, които не познават историята и си мислят, че са елит, а всъщност са едни прости голтаци, хранени с цвик и трици, както казваше дядо ми.

Как виждаш ти тези събития от дистанцията на времето и смяташ ли, че Третата национална катастрофа е директно следствие от решенията на Борис Сакскобургготски и превратаджиите? Сподели мнението си в коментарите.

#история #България #деветоюнскипреврат #историческифакти #българскаистория

03/06/2026

Днес точно в 12 на обяд България ще замре за минута. Сирените ще вият, а хората ще спрат. Замислял ли си се какво всъщност означават тези 60 секунди в нашето забързано ежедневие, извън сухата статистика и официалните чествания?

Често приемаме свободата си като даденост, като въздуха, който дишаме. Нещо, което ни се полага по рождение. Истината е, Свободата не е дошла даром. Тя е извоювана с кръв, воля и нечовешка саможертва, а след това се отстоява непрекъснато, защото се губи изключително лесно.

Когато говорим за Христо Ботев и неговите четници, възприемаме ги като образи от учебниците по история, като далечни и недостижими икони от миналото. Но те са били млади хора. С планове, мечти, семейства, таланти и бъдеще пред себе си. Вместо да изберат удобството, кариерата и личната сигурност в емиграция, те избират да се качат на „Радецки“. Те избират да целунат родната земя при Козлодуй. Да тръгнат към почти сигурна смърт във Врачанския балкан през пролетта на 1876-та.

Христо Ботев е национален герой, поет и революционер, символ на борбата за Свобода. Ботевата чета и Априлското въстание не постигат военна победа, но привлича вниманието на Великите сили в Европа и подготвя почвата за Руско-турската освободителна война. Ботев и хилядите знайни и незнайни борци жертват живота си съзнателно и без колебание, за да разбият оковите на игото душманско. Те плащат най-високата цена, за да можем ние днес да сме свободни, а не робове

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, отбелязван официално от 1901-ва насам, не е поредната дата в календара или повод за официални речи на лицемерни политици и полагане на венци. Това е ден за Памет. Свободата изисква Памет. Ако забравим кои са били предците ни и през какво са преминали, ние губим своята идентичност.

Твоят избор днес е техният завет. Свободата, ни дава правото да избираме как да живеем, какво да говорим и накъде да вървим. Това право е платено с тежките сражения на Милин камък и под връх Вола, както и по време на 40 големи и безброй малки въстания. Историята се пише от смелите, а подвигът на тези мъже възражда от пелеплта Свободна България.

Когато чуеш сирените, спри и си спомни за хората, които се бориха, за да ни има нас. Свободата е отговорност, която носим всеки ден с действията си, с уважението към миналото и с начина, по който градим утрешния ден.

Какво означава 2 юни за теб? Сподели мнението си в коментарите и разкажи на приятел за последното писмо на Ботев от парахода „Радецки“, за да остане паметта жива.

#2юни #ХристоБотев #ИсторияНаБългария #БългарскаИстория #свобода

01/06/2026

Едно дете рисува с тебешир слънце на асфалта. То не знае, но чертае контурите на утрешния свят.

Първи юни не е някаква си там дата зачеркната с обещание за подаръци, сладолед и балони.

Международният ден за защита на децата над век е лакмус за обществото. И напомняне за най-важната роля на възрастните, ролята на архитекти на утрешния ден.

Когато погледнеш децата си, ти виждаш своето продължение, защото в техните очи се отразяват твоите навици, твоите ценности и поведение.

Децата са надеждата за бъдещето на народа ни. Но тя не се развива в изолирана среда. Тя се захранва от думите, които изричаш у дома, и от уроците, които даваш, от това как се държиш с родителите на другите деца.

Всяко дете започва живота на чисто и как ще се развие, зависи изцяло от общите усилия на родителите, учителите и обществото.

Ти като родител си първият модел за подражание и твой дълг е да дадеш на детето си да бъде себе си, да подкрепяш мечтите му и да го научиш на човечност, съчувствие и отговорност.

Учителите и просветителите трябва да са хората, които улавят детското любопитство и го превръщат в двигателя на знанията и мечтите. И да насърчават талантите.

Нашата обща задача като общество е да създадем по-справедлива и безопасна среда, в която всички деца да имат равна възможност да развият своя потенциал.

Детските въпроси често ни изненадват с правотата си. Те ни предизвикват да търсим смисъл, да израстваме заедно с тях и да намираме правилните отговори на сложните въпроси на съвремието. Някои от най-важните въпроси във фундаменталната наука да били именно детски: „Защо през нощта е тъмно?“ „Защо се върти стрелката на компаса?“

В детската невинност нерядко се крие голяма мъдрост, а в игрите се зараждат най-смелите идеи променили света.

Вместо вещи, подари на детето си нещо много по-дефицитно. Твоето време. Поговори с него. Изслушай го, Или просто му покажи, че вярваш в него.

Всеки жест на внимание днес е инвестиция в човека, който ще гради света утре. Нашата подкрепа дава криле на децата да полетят високо и направят света по-добър.

Честит празник на всички малки и пораснали деца, нека запазим искрите в очите и безкрайната вяра в доброто.

Какво според теб е най-голямото предизвикателство пред родителите и учителите днес в отглеждането на едно будно и щастливо поколение, и сподели в коментарите.

#ПървиЮни #ДенНаДетето #РодителиИДеца #БъдещеЗаДецата #възпитание

27/05/2026

Народоосвободителната борба на България не започва през 1876 година, а се кове десетилетия по-рано сред хълмовете на Северозапада. Пътят към Сан Стефано е дълъг, десетилетен и упорит процес, в който всяка забравена искра има значение. Една такава несправедливо пренебрегвана страница е Димитракиевата буна от 1856 година във Видинския санджак. Тя доказва, че българското народоосвободително движение не спира пред празни обещания на султана към Европата за реформи, които той няма намерение да осъществи, а френци, немци, ингилизи и австрийци са наясно с това.

Кримската война току-що приключва и султанът издава Хатихумаюна, уж гарантиращ равни права за християните. Реалността на Балканите обаче остава същата, непоносим икономически гнет и пълно безправие. Тогава се ражда заговорът, чийто военен ръководител става Димитър Петрович, опитен офицер от руската армия и ветеран от Севастопол. Заедно с местните лидери Първул Станков и Иван Кулин, те превръщат Раковишкия манастир в таен щаб, купуват оръжие от Сърбия и подготвят хората за съпротива. Петрович дори обикаля селата в руска униформа, за да вдъхне кураж на уплашеното население.

Големите трагедии в историята ни обаче често започват с предателство. Търговецът Христо Тодорович предава на душманите заговора. Така на 12 май 1856 година в местността Влаовичка могила близо петстотин въстаници са изненадани от турски аскер. Повечето българи са въоръжени само с коси и сопи, а пушки имат едва шейсетина души. Боят е кратък и неравен. Ядрото е разбито, а заловените са хвърлени във Видинския затвор. Властите съдят оцелелите не като политически бунтовници, а като обикновени разбойници, за да скрият истината от Европа, която от своя страна въобще не се интересува от това. Те са направили своя цивилизационен избор да оставят българите под властта на изедници и душмани отомански.

Димитракиевата буна не носи незабавно освобождение, но постига нещо много по-важно. Тя показва на Великите сили, че обещанията на хартия нямат нищо общо с реалността. Участниците в нея по-късно се включват в Първата българска легия на Георги Раковски, създавайки онази сила, която води до Април 1876-та, а от там и до Българската свобода.

Помни, че свободата никога не идва даром. Тя се взема, отстоява се и изисква упорита борба с онези, които искат да я отнемат.

#БългарскаИстория #въстание #Видин #история #ДимитракиеватаБуна

Министерство на пропагандата и информацията на Княжество Онгѫлъ

25/07/2026

18/07/2026

15/07/2026

28/06/2026

24/06/2026

24/06/2026

11/06/2026

03/06/2026

01/06/2026

27/05/2026

Address

Telephone

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category