07/06/2024
"Беше четвъртък, беше един от тези дни в Монтерей, когато въздухът е измит и лъснат като увеличително стъкло, тъй че през него се виждаха чак къщичките на Санта Крус, на двайсет мили отвъд залива, виждаха се дори секвоите, дето раснат по планинските скатове над Уотсънвил. Каменистият калпак на връх Фремънт, от другата страна на Салинас, се извисява благородно на изток. В слънчевата светлина имаше нещо златисто, а пурпурните цветове на здравеца сякаш прогаряха околния въздух. Ралицата приличаше на малки отвори в небосвода.
Такива дни не идват често и навсякъде. Хората ги тачат и ценят. Дечурлигата надават пронизителни писъци без видима причина, а представителите на бизнеса решават, че е необходимо да се предприеме автомобилно пътешествие, за да огледат даден имот. Старците седят, загледани в далечината, и неточно си припомнят, как всички дни от младостта им са била именно такива. В такъв ден конете се въргалят из ливадите, а кокошките се скъсват да кудкудякат.
Тъкмо такъв вълшебен ден беше и този четвъртък. Мис Уинч, която се славеше с лошото си разположение преди обяд, рече „Добро утро“ на раздавача.
Фауна винаги затваряше плътно завесите на спалнята си. Тъй като работното време продължаваше до късно, налагаше й се да спи до пладне, та да отпочине както трябва. В утрото на благодатния четвъртък слънцето й погоди шега. В пердето имаше дупчица, не по-голяма от върха на карфица. Игривото слънце погълна всичко онова, което ставаше по улица Консервна, пропъхна го през иглената дупка и го отрази с краката нагоре и в ярки цветове върху стената в спалнята на Фауна. По стената с главата надолу премина Дебелата Ида; в басмена рокля, щампосана на едри макове, тя бе нахлупила на главата си черна барета. Вдигнал колела във въздуха, по стената се проточи камионът на „Пасифик Газ & Електрик“. С главата надолу мина и Мак, упътил се към бакалницата. Малко по-късно с краката нагоре по тапетите уморено се провлачи и Док. Носеше кварт бира, която сигурно би се разляла, ако цялата сценка не беше чиста заблуда. Всекиму е известно как трудният вечерта въпрос сутрин леко се решава, след като е бил обсъден от комитета на съня. Тъй бе станало и с Фауна. Зарадва се, като дръпна пердето и видя колко хубав е денят. Покривът на консервната фабрика „Хедиондо“, по който бяха накацали чайки, светеше като бисерен."