27/07/2026
*Хората в архивите
Михаил Иванов: архивист 001 с правото да му е интересно
Държавният експерт в отдел „Управление на архивните дейности“ в Главна дирекция „Архивна политика“ Михаил Иванов винаги чука два пъти на вратата, преди да влезе при колеги. И с влизането изстрелва нещо подходящо за мото на деня, нерядко цитат от орландовската му прабаба, очевидно жена, надарена с мъдрост и значим речников запас.
След като завършва Националната гимназия за древни езици и култура, Михаил Иванов се записва в чисто новата специалност „Архивистика и документалистика“ в Историческия факултет на Софийския университет под факултетен номер 001. Този номер освен заслужена гордост му носи и известни затруднения. От Столичния градски транспорт са убедени, че студентска книжка с такъв номер е фалшива и отказват да му издадат карта с намаление. На въпроса защо записва точно архивистика, Михаил Иванов отговаря: „Видя ми се интересно“. Във всеки случай по-интересно от унгарската филология, в която също е приет. Във втори курс, пак защото му се струва интересно, записва допълнителен курс по османски език при доц. Мария Калицин. Доц. Калицин е бележита османистка и преводачка на османска литература, вкл. на някои от най-представителните османски исторически съчинения, като „Огледало на света“ от Мехмед Нешри и „Корона на историите” на Ходжа Садеддин. Докато говори за тези османски бестселъри и обяснява, че османски език се учи, докато умреш, очите на Михаил Иванов заблестяват особено, както подобава на истински посветените.
При положение, че си записан под номер 001 в „Архивистика“, няма как пътят ти да не те отведе в Държавните архиви. Михаил Иванов постъпва като завеждащ в агенцията по препоръка на проф. Андриана Нейкова и Стефка Петрова, които са му преподавали в университета. Тук обучението му по османски език, дипломатика и палеография продължава с благословията на председателката на ДАА по това време г-жа Боряна Бужашка. На него и тогавашния му колега в архивите Християн Атанасов, настоящ доцент в УНСС и ръководител на отдел „Ориенталски сбирки“ в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, им преподава друг блестящ османист, архивист и палеограф доц. Стефан Андреев.
Днес Мишо продължава да идва с удоволствие на работа, защото… му е интересно (при него или нещо му е интересно, или не го прави). Наскоро участва в симпозиум по османистика във Варна с учени от три континента. Представя презентация на тема „The Collections of Archives State Agency and Their Potential for Ottoman Studies“. Измежду всичките ужасно интересни неща, които научава по време на симпозиума, са новите факти за съдбата на част от османотурските документи от т. нар. афера с вагоните. През 1931 г. България спасява стотици хиляди ценни документи от XV в., продадени от турското правителство и подготвени за претопяване в хартиената фабрика в Костенец, които днес са част от отдел „Ориенталски сбирки” към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и съставляват третия по големина османски архив в света. По време на симпозиума е показан документален филм за колекцията на Ориенталския отдел. В него авторите изнасят факта, че от 30-те тона документи, нарочени за претопяване, 5 тона все пак са изгорени в пещите, преди да се разбере ценността им.
В Държавна агенция „Архиви“ османотурски документи попадат по три начина, обяснява Мишо. С архивите на институции, напр. на Българската екзархия. Чрез лични фондове като този на търговската фамилия Гюмюшгердан от XIX в. във Пловдивско, съдържаща документи на турски, гръцки и български, или на д-р Георги Вълкович, български дипломат, завършил медицина в Цариград и работил в Дамаск. От неговия фонд например е писмото, с което османските власти дават през 1876 г. разрешение на журналиста Джанюариъс Макгахан да посети пострадалите български селища след Априлското въстание. И третият начин е чрез случайни постъпления.
Мишо е женен, съпругата му е историк. Имат две дъщери, на 12 и 5 години. По-голямата е истинско дете на архивите. Докато ходела на ясла, понякога се налагало Мишо да я взима по спешност. Тогава обяснявала: „Отивам при тате в архива с жълтата кола и пържените картофки”. Жълтата кола е събирателен образ на такситата, с които баща й я докарвал до агенцията, където тя получавала от родителя си порция картофки от заведението, което тогава се помещава на последния етаж в сградата на ул. „Московска” 5.
Когато може, Мишо ходи на риба, но напоследък много риби си живеят живота, защото той все няма време за тях. Обича да кара колата си: „Решавам да мина Беклемето, минавам Беклемето. После решавам да мина Дюленския проход, минавам Дюленския проход”. При Мишо нещата стават, само когато ги иска, точно според любимата му поговорка: „Зорлем гюзелик олмаз“, известна на български като „Насила хубост не става”.
*Рубриката е посветена на 75-годишнината от създаването на българските държавни архиви.
@последователи
#ДържавнаАгенцияАрхиви #архиви #ХоратаВАрхивите