Държавен Архив - Варна

17/08/2026

Лична карта на Мария Карл Карасимеонова за членство в Българското благотворително дружество за покровителство на животните. Дружеството е основанп през 1923 г.

14/08/2026

120 години от основаването на Варненската стокова борса. Уникални документи се съхраняват в Държавен архив - Варна. Очаквайте скоро да имате възможност да ги видите на живо - 24 август!

13/08/2026

Ново безценно дарение за Държавен архив - Варна - албум със снимки от Бигорския манастир “Св. Йоан Предтеча” и околностите. Снимките са дело на фотографа Г. Трайчев и са направени около Първата световна война. Дарител на това великолепно издание е нашата колега Гергана Георгиева!

12/08/2026

1947 г. по шосирането на ул. “Братя Миладинови” във Варна.

07/08/2026

75 години пазим историята жива!
Тази година Държавна агенция „Архиви“ има специална годишнина – 75 г. от основаването на държавните архиви в България. По този повод сме подготвили за всички наши читатели – дошли на място в архива, или следящи страницата ни, много интересни инициативи и изложби.
Традиционно на всяко 10-то число на месеца до края на годината, всички варненци и гости на града ни, имат възможността да посетят „Дни на отворените врати“. Заповядайте при нас, за да ви разведем из архивохранилищата ни, да се докоснете до архивната работа и да научите интересни подробности за нашата професия!
На 10 авг., между 10.00 и 14.00 ч., ви каним на поредния тематичен ден на отворени врати, под надслов „Лято е!“. Ще работим и пътешестваме из близки и далечни дестинации, ще разгледаме кътчета от България, които сме съхранили за историята, ще ви изненадаме с гледки от градове, природни и исторически забележителности. Заедно ще попълним анкета, отоворите от коята ще съхраним за идните поколения. Заповядайте!
Следете страницата ни за още предстоящи събития, свързани с честването на 75 годишния юбилей на Държавна агенция „Архиви“!

07/08/2026

75 години пазим историята жива!
„Настоящите служители в Държавен архив – Варна“

Както вече ви информирахме, тази година Държавна агенция „Архиви“ има специална годишнина – 75 г. от основаването на държавните архиви в България. Под надслов „75 години пазим историята жива!“ започваме няколко рубрики в социалните медии. Естествено на първо място сме ние – настоящият екип на Държавен архив – Варна.
Вече знаете за нашата поредица „Настоящите служители в Държавен архив – Варна“, всеки първи петък от месеца, в която днес ще научите отговорите на кратката анкета от:

„Казвам се Гергана Пламенова Георгиева. Родена на съм на 12 юли 1976 г. в гр. Шумен. През 1999 г. завърших висше образование специалност „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

1. От колко години работите в архива?
През 2008 г. започах работа в ДА – Варна, до сега почти 18 г.
2. Кой е най-интересният архивен фонд/документ, с който сте работили?
За мен най-ценни и интересни са документите от Българското Възраждане, съхранени във фондовете на ф. 75к – Варненско – Преславска митрополия и ф. 79 к – Главна българска община – Варна. Както и личните фондове на рода Мирски, Блъскови, Бръчкови, Драсови и др.
3. Кое Ви удовлетворява най-много в работата Ви като архивист?
Най-голямо удовлетворение ми носи откриването на интересен документ или неизвестен факт за историческа личност или събитие.
4. Споделете Ваш интересен спомен от архивите?
Много често наши читатели са ни задавили въпроси като: „Какъв е часът им на раждане? За да си направят подробен хороскоп… От няколко години се засили интереса към родовата история и изработването на родословни дървета, което ми позволява да се запозная с наследници на важни исторически фамилии, участвали в обществения и културния живот на Варна.
5. Споделете нещо за себе си, което колегите Ви не знаят за Вас?
Обичам природата и участвам в туристически походи.“

Следете страницата ни за още предстоящи събития, свързани с честването на 75 годишния юбилей на Държавна агенция „Архиви“!

30/07/2026

75 години пазим историята жива!
Тази година Държавна агенция „Архиви“ има специална годишнина – 75 г. от основаването на държавните архиви в България. По този повод сме подготвили за всички наши читатели – дошли на място в архива, или следящи страницата ни, много интересни инициативи и изложби.
Вече знаете, че последният четвъртък на месеца ви показваме 10-те най-впечатляващи документа, съхранявани в Държавен архив – Варна в рубриката „Интересно в архивите“.
В настоящата публикация ви показваме два документа, свързани с близкия до Варна Дворец Евксиноград:
Снимка от строежа на двореца Евксиноград. [1885 г.]
Снимката изобразява работници и строителни работи на двореца Евксиноград. Размери: 19.4/12.6 см.; черно-бяла, частично запазена, след реставрация, залепена върху стъкло. Автор неизвестен.
Дворецът е построен на брага на Черно море за резиденция на княз Александър I (до 1893 г. носи неговото име „Сандрово“).
Съвременният изглед на дворец и градините му са дело на цар Фердинанд I. Първоначалният проект за главната сграда на двореца е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер в стил „Луи XIII“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект Хайнрих Майер, германския архитект Теобалд Леерс и с участието на арх. Никола Лазаров през 1890 г.
Снимката е част от Колекция „Снимки на стара Варна“, Ф. 711К, създадена през 1968 г. на базата на снимки от частични постъпления в ДА – Варна. През 2013 г. е определена за Особенно ценен документ.
ДА – Варна, Ф. 711К, оп. 1, а.е. 108, л. 1.

Пощенска картичка с изображение на цветен акварелен пейзаж на двореца Евксиноград, рисуван от княгиня Евдокия.
ДА – Варна, ЧП 277.

Следете страницата ни за още предстоящи събития, свързани с честването на 75 годишния юбилей на Държавна агенция „Архиви“!

29/07/2026

75 години пазим историята жива!
Тази година Държавна агенция „Архиви“ има специална годишнина – 75 г. от основаването на държавните архиви в България. По този повод сме подготвили за всички наши читатели – дошли на място в архива, или следящи страницата ни, много интересни инициативи и изложби.
Вече познавате нашите традиционни рубрики и знаете, че всяка последна сряда от месеца ви запознаваме с „Ценните книги в архивите“. Днес ще насочим вниманието ви към:
„8-й пехотен Приморски на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза полк. Живот и бойна дейност от формирането до свеждането му в дружина“.
Печатница „Новини“ – Варна, [1932-1934 г.], издаден от щаба на 8-а пехотна Приморска дружина.
Книгата е с размери 17/24 см., 336 страници. Рядко антикварно издание, в три части, съдържа черно-бели снимки и множество приложения – списъци на офицерския състав, списъци на загинали офицери и войници през войните 1915-1918 г. и др. Книгата е в добро физическо състояние и е част от справочната библиотека на ДА – Варна.
Книгата проследява историята, живота и бойната дейност на полка от неговото създаване до преобразуването му в дружина. Заслугата за написването на тази книга е на генерал-майор Никола Стайчев, военен историк и пряк участник в живота на полка. Използвани са официални документи, заповеди и лични спомени на офицери. Антикварно издание в три части. Част първа обхваща периода 1878-1885 г., а втора и трета част продължението на бойната дейност и живота на полка до неговото резформироване в дружина.

Следете страницата ни за още предстоящи събития, свързани с честването на 75 годишния юбилей на Държавна агенция „Архиви“!

27/07/2026

*Хората в архивите

Михаил Иванов: архивист 001 с правото да му е интересно

Държавният експерт в отдел „Управление на архивните дейности“ в Главна дирекция „Архивна политика“ Михаил Иванов винаги чука два пъти на вратата, преди да влезе при колеги. И с влизането изстрелва нещо подходящо за мото на деня, нерядко цитат от орландовската му прабаба, очевидно жена, надарена с мъдрост и значим речников запас.

След като завършва Националната гимназия за древни езици и култура, Михаил Иванов се записва в чисто новата специалност „Архивистика и документалистика“ в Историческия факултет на Софийския университет под факултетен номер 001. Този номер освен заслужена гордост му носи и известни затруднения. От Столичния градски транспорт са убедени, че студентска книжка с такъв номер е фалшива и отказват да му издадат карта с намаление. На въпроса защо записва точно архивистика, Михаил Иванов отговаря: „Видя ми се интересно“. Във всеки случай по-интересно от унгарската филология, в която също е приет. Във втори курс, пак защото му се струва интересно, записва допълнителен курс по османски език при доц. Мария Калицин. Доц. Калицин е бележита османистка и преводачка на османска литература, вкл. на някои от най-представителните османски исторически съчинения, като „Огледало на света“ от Мехмед Нешри и „Корона на историите” на Ходжа Садеддин. Докато говори за тези османски бестселъри и обяснява, че османски език се учи, докато умреш, очите на Михаил Иванов заблестяват особено, както подобава на истински посветените.

При положение, че си записан под номер 001 в „Архивистика“, няма как пътят ти да не те отведе в Държавните архиви. Михаил Иванов постъпва като завеждащ в агенцията по препоръка на проф. Андриана Нейкова и Стефка Петрова, които са му преподавали в университета. Тук обучението му по османски език, дипломатика и палеография продължава с благословията на председателката на ДАА по това време г-жа Боряна Бужашка. На него и тогавашния му колега в архивите Християн Атанасов, настоящ доцент в УНСС и ръководител на отдел „Ориенталски сбирки“ в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, им преподава друг блестящ османист, архивист и палеограф доц. Стефан Андреев.

Днес Мишо продължава да идва с удоволствие на работа, защото… му е интересно (при него или нещо му е интересно, или не го прави). Наскоро участва в симпозиум по османистика във Варна с учени от три континента. Представя презентация на тема „The Collections of Archives State Agency and Their Potential for Ottoman Studies“. Измежду всичките ужасно интересни неща, които научава по време на симпозиума, са новите факти за съдбата на част от османотурските документи от т. нар. афера с вагоните. През 1931 г. България спасява стотици хиляди ценни документи от XV в., продадени от турското правителство и подготвени за претопяване в хартиената фабрика в Костенец, които днес са част от отдел „Ориенталски сбирки” към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и съставляват третия по големина османски архив в света. По време на симпозиума е показан документален филм за колекцията на Ориенталския отдел. В него авторите изнасят факта, че от 30-те тона документи, нарочени за претопяване, 5 тона все пак са изгорени в пещите, преди да се разбере ценността им.

В Държавна агенция „Архиви“ османотурски документи попадат по три начина, обяснява Мишо. С архивите на институции, напр. на Българската екзархия. Чрез лични фондове като този на търговската фамилия Гюмюшгердан от XIX в. във Пловдивско, съдържаща документи на турски, гръцки и български, или на д-р Георги Вълкович, български дипломат, завършил медицина в Цариград и работил в Дамаск. От неговия фонд например е писмото, с което османските власти дават през 1876 г. разрешение на журналиста Джанюариъс Макгахан да посети пострадалите български селища след Априлското въстание. И третият начин е чрез случайни постъпления.

Мишо е женен, съпругата му е историк. Имат две дъщери, на 12 и 5 години. По-голямата е истинско дете на архивите. Докато ходела на ясла, понякога се налагало Мишо да я взима по спешност. Тогава обяснявала: „Отивам при тате в архива с жълтата кола и пържените картофки”. Жълтата кола е събирателен образ на такситата, с които баща й я докарвал до агенцията, където тя получавала от родителя си порция картофки от заведението, което тогава се помещава на последния етаж в сградата на ул. „Московска” 5.

Когато може, Мишо ходи на риба, но напоследък много риби си живеят живота, защото той все няма време за тях. Обича да кара колата си: „Решавам да мина Беклемето, минавам Беклемето. После решавам да мина Дюленския проход, минавам Дюленския проход”. При Мишо нещата стават, само когато ги иска, точно според любимата му поговорка: „Зорлем гюзелик олмаз“, известна на български като „Насила хубост не става”.

*Рубриката е посветена на 75-годишнината от създаването на българските държавни архиви.

@последователи
#ДържавнаАгенцияАрхиви #архиви #ХоратаВАрхивите

22/07/2026